Тъжна вечер сменила е навъсения ден. Побеснял от самота, вятърът по пусти пристани вилнее. Дъждовни капки в барабанен ритъм, oтмерват марша на студа. Морето с буря се целува и нехае за града!
Той помръква изтощен!
Хората заключват свойте домове.
Ракия се допива. Привършват се дежурните кавги. Застилат се легла. Мъничко момче в прегръдка мамина заспива.
Градът притихва уморен!
Окъпана в солени пръски, понесена от бурни ветрове, Песен на вълните в мастиления мрак се носи. Прониква в сгради, домове, залива улици, площади. Дар от неопитоменото море.
Градът замлъква укротен!
Спират дребните кавги, мъж целува своята жена, момиче гушва се в прегръдка на момче, татенце завива мъничко дете.
Градът заспива помирен!
Сънувам. А Сънят по лунните пътеки пръска звезден прах и в красиви спомени ме връща. На седефена постеля, с вкус на миди, цаца и мечти, Морето Лятно спи!
Градът сънува приказката с мен!
Лека нощ Море!
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк