Обичта ми
Пареща жарава,
неспокоен сън.
Изгарящо съмнение,
кървава сълза.

Обичта ми
Болка от  забрава,
погребален звън.
Мъртвото вълнение,
ревност  яростна и зла.

Обичта ми
Лицето ти красиво и добро,
цвят на нежна орхидея.
Топлият ти светъл поглед,
 ласкав слънчев лъч.
Аромат на мащерка и дива мента,
Мирис на обичана жена.

„Моя обич. Прекрасно мое създание. Най-прекрасното-моята обич.” Дали има на света човешко същество, което с пълна сила да осъзнава, че тя, обичта, е „А-то” и „Я-то” на нашия живот. Че е всичко, което ни е нужно, за да се почувстваме освен сити и здрави- и щастливи. „Моя обич. Прекрасно мое създание. Най-прекрасното-моята обич.” Неразбрана, но потребна ни.
И мъж ли е истинският мъж и мъжагата и мускултуристът и..., ако поне едни развълнувани женски гърди не са въздишали тежко за него. И поне едни красиви женски очи не са отронили сълзица кристална от тъга по него.  А жена ли е истинската жена и красавицата и кокотката, за която поне едни мъжки устни не са шепнали ненаписани стихове. И поне едни мъжки очи не са я гледали с обожание и с блесналия поглед на оглупяло теле. И майка ли е истинската майка, ако в обятията и не се е завряло поне едно изкаляно, но  светнало детско лице.  И дете ли е истинското дете ако, уплашено от малко врабче, не е било вдигнато от силните, грубите, сигурните бащини длани.   Горещо е и среднощ. Сънят бяга от клепачите. Аз от нямане какво да правя-философствам. Но ми е горещо и душно. Отварям вратата на стаята. На малка тераса излизам. Прохладен вятър гали сгорещеното тяло. И аромат на липи пълни гърдите ми. Облягам се на среднощната тишина и гледам. Улиците, уморени от дневната глъч са полегнали притихнали и упоени. А неонови лампи и мастилена здрач ги покриват с покров от канелен сумрак, с призрачни сенки и аромат на липи. Тихо и спокойно е. И самотно. Вдишвам дълбоко и влизам отново в стаята. Липовият мирис е изпълнил въздуха, дробовете ми, мислите ми. И води за ръчичка, като немирно дете, онова малко дяволче-летния неспокоен сън. Заспивам.  А ароматът на липи, намерил пролука през полузатворената врата, продължава да завладява стаята. Сгъстява се, придобива форма. Заприличва на нея. На моята обич. На прекрасно създание. Най-прекрасното-моята обич.... Тя се приближава към мен, ефирна, красива и нежна, навежда се, целува уморени клепачи  и  ми пее приспивна песен. Песен за лято, обич и мечти с аромат на липи.

Това е може би първият ми опит да пиша нещо си. Стана факт благодарение на куража, който ми даде моята скъпа приятелка Hristam . Що ли и трябваше, ама на :))))).  Мисля, че без нейната подкрепа нямаше да се престраша. Тогава всъщност не се престраших и тя го публикува в своя блог. Искрено съм и благодарен. Затова като фон тук ще сложа загатнат неин образ. Дано го хареса.
И още нещо от коментарите в онзи пост, което много ми хареса: 
viki11 - да сънуваш
28.06.2008 18:20 цветни сънища значи щастие. Това е старо народно поверие, на които може да се вярва повече от купищата съновници на днешния комерсиален пазар.





-Здравейте,  докторе!
-Заповядайте , влезте. Седнете, кажете името си и от какво се оплаквате?
- Докторе, казвам се Токичко Каишкоф и по професия съм сериозен бизнесмен. Работното ми облекло е риза Долче и Габана, вратовръзка Версаче и костюм Армани. Не, не този- Армани по график му се полага химическо чистене и като сериозен, подреден и делови човек, аз го предадох в химическото.
-Да, разбирам, но от какво се оплаквате?
-Докторе, аз, както Ви казах съм по професия сериозен бизнесмен. Работя здраво, делово и прагматично. Връщам се от работа и ям здраво, делово и прагматично. После спя здраво, делово и прагматично. Не сънувам. Това е разход на време за отдих. Но....... в последно време почнах да сънувам. При това цветно. Едни такива необясними картини и приказки. Страх ме е докторе. Страх ме е да не се разболея.
-Какви са сънищата Ви, разкажете?
-Ами сънувам ята от приказни феи с цветни, ама много цветни и шарени пеперудени крилца. Те размахват златни пръчици и от пръчиците се разстила фин диамантен прах. Слънчевите лъчи спират лудешката си гоненица и суетно се оглеждат в малките диамантени огледалца, след което продължават играта си. Заблестели с отраженията на слънцето, диамантчетата плавно се носят във въздуха и от случайното им съприкосновение един със друг, въздухът се изпълва с нежни звуци на кристални звънчета. После отново плавно се стелят надолу, покривайки с блестящо покривало главната фея- нещо, като менажера на феите, шефа на феиното АД. А тя стои приказно блестяща, с лице, подобно на египетската принцеса Нефертити и обрамчено с рамка от абаносови коси. Раменете и са крехки и женствени, пръстите фини и нежни. Някак от самосебе си, звънът на диамантения дъжд се примесва с нежните звуци на ласкаво пиано и аз, забравил всичко, се приближавам и се опитвам да я докосна, погаля, помилвам. Но в този момент се сепвам. Кажете ми докторе, чувал съм за силикози, антракози и други пулмонални заболявания, причинени от твърди частици в запрашена среда. Кажете ми, има ли опасност да се разболея? Има ли опасност да увредя деловите си бели дробове?
****


За всеки лек си има страдание.
За всяка диагноза си има болка.
За всеки цяр, доктор за да го изпише.

Драги доктори от сите раси, професии и възрасти, помогнете на колегата да постави диагноза и да изпише илач.

Продължението:

-Докторе може ли да.....?
-Ще тръгвам на визитация по домовете.
-Да. Добре. Всъщност докторе много съм уплашена, направо съм в стрес. Не съм сигурна, че ще събера смелост да дойда пак. Няма да Ви отнема много време.
-Добре. Влизайте. Какво Ви притеснява?
-Вижте, докторе! Аз съм млада, здрава нормална жена. Имам чудесен съпруг, който ме обича искрено и комуто отвръщам със същото. Не съм му изневерявала, а страстта, фантазията и разюздаността с която всяка вечер ме праща в царството на премалата и екстаза, както и многократните оръдейни салюти в чест на неговата мъжественост, ме карат да си мисля, че и той не ми изневерява. Имам уреден, подреден, спокоен и осигурен живот. Проблемите ми са толкова малки, че Ви трябва микроскоп да ги съзрете и толкова скучни, че дори телефонният указател и вицовете в предаването „Комиците” по БТВ са десет пъти по- интригуващи.
-Извинете....!
-Да докторе, разбрах. Но за да ми помогнете, трябва да знаете всички тези неща. При това случилото ми се е толкова невероятно, че ми е неудобно да Ви го кажа, за да не си помислите нещо за.........
-Спокойно- аз съм лекар!
-Та! Докторе, аз почнах да сънувам!
-Е, това не е повод за безпокойство!
-Но сънувам цветно!
-Няма да кажа на никого, обещавам Ви!
-Но сънувам един мъж, когото видях едва преди 5 минути тук!
-Сънувате мене? Като оставим настрана невероятността на този факт, който сигурно си има логично обяснение, обещавам да не Ви предавам на инквизицията!
-Докторе не ми се присмивайте. Не сънувам Вас. Сънувам винаги човекът, който току що излезе от Вашия кабинет. Толкова бях стресната, като го видях, че се вцепених. Изражението ми е било навярно ужасено, защото човекът изведнъж се сепна, втренчи се в лицето ми и хукна навън.
-Интересно! Разкажете съня си?
-Сънувам ято от феи с пеперудени криле. Цветовете по тях са толкова нежни и наситени, че всяка уважаваща себе си дъга би примряла от завист. Те ръсят със златните си пръчици някакъв блестящ и звънящ прашец, който нежно се стеле върху тяхната главна фея. И тази фея съм аз докторе. Същата черна, обрамчваща лика коса, същите нежни женствени рамена, същото лице. Аз съм докторе. Аз, облечена единствено в ефирна прозрачна роба от коприна в цвят „Пепел от рози”- моя любим цвят. Коприната ласкаво гали тялото ми и гъделичка възбуждащо зърната ми, дарявайки ме с приятното усещане за хлад и свобода. Чувствам тялото си чисто и леко, сякаш мога да полетя.
И изведнъж- виждам него! Същият набит, леко плешив, нисък господин, облечен в неподходящ за фигурата му скъп костюм. Толкова е сладък в смущението си. Ушите му се изчервяват от момента, в който ме съзря. Толкова е миловиден с плахите си стъпки към мене, с несигурно-протегнатата към мене ръка. Обзема ме неистово желание да ме докосне, да ме помилва, да ме целуне нежно. Толкова захлас и сласт и мъжко възхищение има в погледа му, че се възбуждам. Пръстите му са само на милиметри от мене. Вече изживявам удоволствието от допира с тях.
И в този момент се сепвам и неистов ужас ме обхваща!!! Та аз не го познавам, та аз нищо не зная за него.
Докторе кажи ми, моля те кажи ми, има ли риск? Докторе, феите боледуват ли от СПИН?
***