Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Юни, 2009 г.
05.06.2009 14:18 -
Бяло, сиво, черно
Пладне е. Странен ден. Сутринта бе тревожно слънчева и задушна. А обедът е начумерен, тъмен и сърдит. Небето се е надвесило ниско над земята. Челото му намусено от тъмни облаци. Веждите му гневно извити от светкавици.
Втренчило е оловен поглед в мене. Аз треперя несъзнателно зад стъклото на очуканата ми ладичка. Правя се, че не го забелязвам. А то със заядлив тон гръмовнотихо шепти: -Кой си ти? А? Кой си ти? Кажи бе, време ти е да си кажеш, време е да се огледаш. Кой си ти? Не му е работа на небето да се занимава с мене. Не е културно, не е редно. Аз съм си аз и защо ми е да се замислям кой съм. Каква ми е ползата. Само нерви. Страхливо гледам някъде в нищото, давайки му пример за културно поведение. Но то продължава да пита нагло. В момент на смелост, или на лудост, знам ли, отварям вратата на старата колица, показвам се почти изцяло и му крещя, надвиквайки хохота злокобен на вятъра: -Какво искаш? Остави ме! Ходи питай другите! Защо точно с мене се заяждаш?Остави ме ти казах! Виж другите. Мене ме остави. Една сърдита светкавица ме кара да се осъзная и бързо се прибирам в колата. Сякаш за назидание небето ме засипва с град като лешник. Грохотът е невероятен. Ладичката охка болезнено а аз се свивам притеснен на седалката. На небето явно му омръзва да ме бомбардира и градът е сменен с барабанен дъжд. Отдъхвам си, облягам се назад и някак в ритъм с ропота на куршумените капки се замислям-кой съм аз по дяволите? И сякаш се виждам някак отстрани. И видяното не ми харесва. Ето, видях се. Аз съм Робът „Дълг”, окован в оковите на Господаря „Ежедневие”. Влечугото „Страх” съм, свито на кълбо в Шубрака „Анонимност”. Аз съм Раната „Болка”, кървяща от ударите на Камата „Самота”. Прашинката „Незначителност” съм, запокитена по прищевките на Вятъра „Живот”. Всичко това съм аз. И още много други неща, с които не бих се гордял, ако ги съзнавах-милостив си Господи! Ето, видях се. И видяното не ми харесва. Доволно ли си сега Небе? Но не забравяй Небе: Аз съм и Соколът „Мисъл”, реещ се в необятните Простори „Въображение”. Детето „Надежда” съм, със запленени от мечтите очи, което не престава да протяга ръце към Звездите „Бъдеще”. Аз съм мечът „Гордост” на Войнът „Пазител” и не влизам в Ножницата „Скопойствие”. Бдя над съня на своите близки. Всичко това пак съм Аз. И още много други неща, с които бих се гордял, ако ги съзнавах-просветли ме Господи!
И още нещо съм Небе.
Аз съм уханна жълта роза,
със сребриста роса по нежни листа, поднесла се на Любима Жена.
Съм Аз!
Търсене
Блогрол
1. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк