Здравей звездичке на нежните звуци!!!

 

Всъщност ти не си звезда, нали, нали?!?!

Защото понякога не мога да понасям звездите.

Ей онзи ден например.

Ние си имаме една квартална звезда. Живее на втория етаж, в старата къща на ъгъла на „Фердинандова” и „Ивайло”. Точно срещу „Сияна мебел”, знаеш го, нали? Страхотен имитатор. Не е станал звезда от национален мащаб, просто, защото е много надут и се отнася с презрение към феновете си. Което не е редно, според мене. Защото все пак не си нещо научен работник, или космонавт, иле поне пианист и учител по пиано, а обикновен, макар и много добър, имитатор. Един най-обикновен папагал, нали така?!?

Та, бяхме се събрали онзи ден да го послушаме, а той ни гледа и мълчи. Слушам до мене един млад мъж с бебенце в ръце, обяснява на съпругата си:

-А да знаеш само как имитира аларми на коли и Лили Иванова!!!- и се усмихва, предвкусвайки приятното изживяване.

А нашата звезда седи, мълчи и ни замярга с презрителни погледи. Все пък сме се събрали него да гледаме.Егати и папугая!!!

По едно време мълчанието му му се стори недостатъчно  за да изрази неуважението си към нас, протегна левият си крак и дясното крило, обърна се, навири опашка и се изцвъка върху ни. Бях възмутен. Бях огорчен. Може ли такова отношение към фен-клуба ти, макар и съставен от трите бабки, седнали на дернек  току до магазина, моя милост и младото семейсво+ един отсъстващ-жена ми. Все пак за тебе не важи даже приказката, гарга, ама рошава. Нито си от манекенския елит на птичия свят, като  например синьочелите амазони, нито си какаду, а един обикновен, сив жако.

Но пък е много добър. Онзи ден жена ми минавала и чула подсвиркване, придружено с коцкарско подвикване:

-А сега кво праим, а??? Кво праим??? –гласът бил типичен за дърт, мазен кутурок с течащи от похот лиги. От тея, на кои им викаме гларус в пенсия и де пенсията им отива по мургавите жрици от Комлука.

Тя възмутено се обърнала и за малко един пенсионер с две кисели млека в найлонова торбичка „Метро”,  да отнесе шамара и. Но в последния момент, прекалено спретнатия му, беден и прибран вид на излизащ от партийно събрание даскал от 70-те  , я накарало да се възпре. В този точно момент, от втория етаж се чуло коцкарското подсвиркване, придружено с не особено интелигентната свалка „а сега кво праим”. Там, на терасата, защитен от клетка с катинар на вратичката, се дуел един голям  сив папугай. Че и кофар му сложили даже. Гаче ли някой ще е луд да се прави на супермен, човека-паяк, или някоя друга супер-гадинка.

И за кво- за един,  дето даже не е гарга като гаргите междувпрочем.  

Пръски кал
от Код апап и Ко

Екологът

Ей, много мразя да гледам, как я замърсяват тази нашта убавата природа беее!
И не мога да ги разбера тези хора-не виждат ли, че икономиката не е оправдание?
Печем си се онзи ден на плажа, наглеждаме децата си и спорим с един мой приятел.
-Икономиката! Няма такова нещо бе, икономиката, та икономиката. Налагала го. Щом, като има пари да строи хотел, ще има пари да си изхвърли и отпадъците! Не е ли тъй? Ай, че се ядосах!
-Тате, татеееее!!!
-Чакай бе  сине, не виждаш ли, че водя важен разговор?
-Тате, тате, ама ти хвърли фаса си на пясъка!
-Голяма работа. То това е фас, дребно нещо и при това органично. Ще се разпадне. Ай не ме занимавай сега. Хвърли му шепа пясък и никой няма да го види. То не е като на улицата!
-Тате, ама ти и на улицата хвърляш фаса си на земята.
-Ама там е друго бе мальчик. Ти не ги разбираш още тези работи. Ами аз за какво плащам такса смет? Нали, за да имат циганите работа и да не ходят да крадат. Не мислиш ли? Тооо, колко му е да го сложиш в кошчето? Ей на- на пет метра и кошче. Човек не мое си паркира колата на тротоара от тях. Ама циганите......... Те какво ще работят, а? Аз за тях го правя, да не мислиш?


Пръски кал
от Код апап и Ко


Барем да можеш да се подписваш

-Учи бе дъще, учи бе чедо! Какво ти пречи? Виж, не искам кой знае колко. Няма да ми ставаш професор я! Че да се чудиш как да свържеш двата края от аванс до заплата! И да искаш заем от чистачката, че да и платиш таксата. Ама поне там една тройка завърти. Какво толкова. Научи се поне да се подписваш, та барем един ветеринарен лекар, като брадчет си да станеш. Че да те турна у ДВСК-то  - държавен контрол по магазините. Ей, не го ли гледаш. Обиколи, обиколи от магазинче на магазинче и хем го черпават, хем за в къщи му завиват. Затуй ти казвам- учи, барем да можеш да се подписваш. Не повече. Един контролен орган да станеш. Барем ветеринар. И не им се налага да мислят, като тъпанджиите по сватбите например. Дето тия там ноти трябва да ги подреждат в главите си, под строй. Щото иначе вместо "Ганкиното", може някой погребален марш да му дръпнат. За ужас на булката, тъщата, къщата и прадядото на младоженеца. И за кодош и веселие на  цялата сватба . Ама сватбарите не плащат- плаща тъщата, яяяяяяяяя. Затуй учи!

Пръски кал
от Код апап и Ко

Музиканти

Ей, бях на една сватба, ама гулема работа е да си музикант, да знаеш!
Беха наели на Гоцата-циганина от мааала групата. Онази, дето свири на курбана, га стригат на пета ферма овсите.
Ма то уважение, то салтанати. Ракии, мезета, от най-най на тяхната маса. Че им и плащат. Ай, на тоя с тъпана да речем, бачка човекът. Бие го там с две пръчки, чак лъснал от пот. Хаби се човекът, измарга са. Ама ония на кларнетите и гайдите- ам чи те сал местят едва-едва пръстите си от дупка на дупка. Че и най-много им плащат. А кажи ми сега бе чоджум, туй редно ли е? Ам те пак разходи имат и поне дупки са мъчат да запушат по инструментите си. Сал дето не им стигат се пръстите, та постоянно ги местят. 
Ама даскалките по пиано? За тях кво ще кажеш? Хем им карат децата направо на место- франко вратата, дето има една дума- ами и им свирят. А те са изпънали на едно столче и дремуцат. Като им омръзне едната песня, карат малките друга да зафащат. И те нали айванчета-уйдисват им. Че им се и плаща за това, че са им посвирили. Ей, що не пробвам и аз да засвиря на нещо си. Може и да стане пък. Тъй де. Не съм пробвал, де да знам, дали нема да стане? И тогава, непременно даскал по музика ша стана. Да си седя аз, те да ми свират „Изкарай Гано говедата”, и накрая да ми кихнат 3 десятки в джеба. Те на туй му викам аз далавера.

Пръски кал
Код апап и Ко

Хубави хора

Ей, гулем кеф е да живееш с честни хора. А то какво беше в старата кооперация? Вълци! Ще те изядат с парцалите. И ха им се падне наивник, ха са се накичили на електромера му, като кърлежи по опашката на овца. Докато се усетиш и броячът станал болид от "Формула 1"- само профучава с бясна скорост и се чудиш, бе тая крушка на хладилника ли, дето свети, като го отвориш, е причината за разорението ти. Ама пробвай да им го върнеш? Таблата им бронирани, бетер банков трезор. И веднага викат полиция. Веднъж, защото си пуснал силно музиката, втори път, защото не нам си що. И накрая, само да пръднеш и ти съставили акт за обгазяване на кооперацията.
Друго си е честни и добродушни, като в новата ми кооперация. Верват си. Абе страшни хора бе- казвам ти!
Още първата седмица бех накачулил по един кабел на секи електромер. В къщи даже крушката във фурната бех включил да свети. Ей тъй-да са чувства изобилието. Дойде енергото и им каза, че някой ги краде. А те-не вярваме!
То и ония от старата беа силни. Хубави хора, не беа некои разбрани. На тертип ме научиха. Чест и благодарско!!!
Но тези!!! Ееееее, тези са де-къде! По-хубави хора са, не са някои разбиращи. Честни хора, добри хора! Как да ги не излъжеш, колко ще ти струва да ги измамиш? Как да ги не обичам?

Пръски кал
Код апап и Ко

Недовършено

Моите съавтори, събрани в кратката думичка „Ко” /за да не засенчвам собствената си величава персона естествено/, са различни хора. Някои неща само съм ги чул и печатам. Други са се случили на самия мен. 
Тези бисерчета от огледалния свят на нашето говорене, мислене и действие не са единствените. Предполагам, че такива „красиви” пръски кал по белия костюм-втора ръка, в който е облечено нашето общество, ще чувам и за в бъдеще. А и винаги ще има някой, който да иска да се включи директно и без да ме пита, в каталога на абсурдните/и май често срещани-което автоматично ги прави НОРМАЛНИ /начини на мислене. Дори без да знае, че съществувам.
Затова  го оставям недовършено и с отворен код/как само софтуерно и модерно се изразявам, нали ;)))/
И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ- ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС НОСИ СВОЯ ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ В ДУШАТА СИ И НЕ Е ЗАСТРАХОВАН ОТ ПОПАДАНЕ В РОЛЯТА НА ПРОТОТИП. 
а на тому, комуто съм додеял-те за успокоение и душевно равновесие:
http://www.vbox7.com/play:1e0d8662
 http://www.vbox7.com/play:b57dd0ef
Пари не ща, за дет ви пращам и релакс, но ако ги пращате- ей ви сметката ми:
1245781245 Хаир-Бенк 
Код апап и папа доК ;)))