Облегни се на моето рамо.
Така. Така е добре.
Косата ти гъделичка приятно лицето ми. А парфюмът ти-обожавам парфюмът ти.
Изморена си, виждам.
Чакай.
Ще те взема в ръцете си, като малко бебе. Ще те люлея лекичко и ще ти пея.
Е,...........аз зная само една стара градска, която далеч не става за приспивна песен.
При това фалшиво.
Не се смей де-толкова мога.
Всъщност звънкият ти смях е толкова приятен. А очите ти. Очите ти заблестяват и сякаш хиляди засмени искрици ме галят.
Смей се моя любов.
Нека очите блестят.
А после увий ръце около врата ми, Господи как обичам това. Положи глава на твоето любимо местенце-колко приятно е.
Полагам те внимателно на леглото и ти, също обичано малко дете се свиваш на топка и погледът ти закачливо ме зове.
Лягам до тебе.
Притискам се.
Косата ти гъделичка приятно лицето ми. А топлината ти-обичам топлината ти.
Колко простичко е.
Колко съвършенно.
Като кръг.
И не питам Господ защо.
Благодаря му.
Днес Ерос е света
и окрилен от властта,
носи се в простора
над богове и хора.
От недостъпния амвон
сякаш на военен полигон
забива в нас стрели
от които не умираш,
..................но боли.
Имаш ли душа, от него си пленен
Но тиранине, кошмарен сън,
имам ли душа-безсмъртен съм.
Празнуват свойта болка богове и хора
И ние, две от тях,
летим
и гоним се
блъскаме се
молим се
срещаме се.
Срещнах те.
Ръцете ми грубите-около теб се увиват
устните ти жарките-във мене се впиват
очите ми търсещи-тебе жадуват
мислите ти немите-мене сънуват
Светът, е един красив, въртящ се калейдоскоп с хиляди малки цветни фигурки.
И ние, две от тях,
политаме
и тръпнещи
целуващи
милващи
прегърнати
притиснати
немислещи
дишащи
творим красота
Срещнах те.
ръцете ми-галещи цветя
устните ти-копринена наслада
очите ми-две обичливи безумства
мислите ти-не разумни мисли,
а красиви луди чувства.
две малки цветни фигурки,
творят красота
http://holina.flamber.ru/photos/albums/116...with=1169771295
Този стих си има орисница- моята добра и мъдра приятелка Hristam. Докато аз се триумях, тя му даде име. И както винаги-не бе нужно дори да се замисля, то си бе дошло с него. За мене бе чест ориснице!
Вървя привечер по сивите улици
Сиво пикселче от сивия свят,
В стаята влизам-няма те.
Сив сумрак кани ме
за сиви сънища.
Но.......... усещам докосване!
Устни от кадифе.
Целуваш ме.
Целувка от кадифе.
И в съня ми сивото отстъпва панически,
победено от цветове на дъгата.
Прогонено далече от слънчеви зайчета.
Ромон на поточе в ухото шепти:
-Мило, рано е за сън, ела!
Ела и виж колко цветна,
колко красива е нощта!
Там, до прозореца, ме зовеш-
красива вълшебница,
обляна в лунно сребро.
Облягаш се доверчиво назад.
В сигурните мои обятия.
Косата ти нежно гали лицето ми.
Докосвам с пръсти твоето.
Милвам раменете ти.
Притискам се в тебе.
И те обичам.
Две устни се сливат с моите.
Целувка от кадифе.
................................................
Вън бисерни капчици дъжд
отмиват сивият прах.
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк