Обичам те-

постави ръката си в моята.

Искам да усетиш.

Покривам душата ти с воал от ласки

и тя, притихнала, погалена и укротена,

се сгушва в скута ми.

Като гальовно коте

в обятията на малко момиче.

Заболя ли те? Да, зная че те боли! 
Яростта на моята ревност те изгаря

и ти помръкваш обидена и наранена.

Стискам душата ти в менгеме от страх

и тя, унизена, изплашена и ужасена,

се гърчи в желязната хватка.

Като крехко врабче

в жестоката шепа на обичливо момче.

Това съм аз. Мъжът!

Топлина и ярост.

Обич и ревност.

Нежност и страх.

.............................................................

Предвидимо, праволинейно и скучно.

А ти! Ти си ЖЕНАТА!

Гордата.

Красивата.

Вечната.

Обичната.

Неопознатата.

Ти си моят десети кръг.

 И седмо небе пак си ти.

Тази, която ме кара да дишам.

 И ме оставя без дъх.

Докосвам те леко с пръсти.

Рисувам те с устни.

Косите ти, свилен водопад, ме заливат с вълни

от копринени ласки.

Попивам те жадно с поглед.

Опивам се от твоя.

Потъвам в очите ти.

Оглеждаш се в моите.

И сякаш вълшебство, магия непонятна,

кара устата безпир да шепти-

вечно в сърцето ми,

             вечно в сърцето ми......