Не човеците слаби,
не жужащи комари,
не мухите досадни
и медузите гадни
подчиняват
морето.

А вятърът милващ,
или бурите зли,
слънцето жарко,
или пък тежки мъгли

не думи големи
на разумните мисли
декларации гръмки
клетви излишни
подчиняват
сърцето

А безсловесните щения
на немите чувства
неосъзнати влечения
с объркано "искам".

Поздрави!

С пожелание обърканото "искам" да намери своето правилно приложение ;))))

е, Влади ! :)))

Благодаря ти за посещението.

Хриси кой може да каже кое е правилно и кое не? Аз поне не мога. Дано да ти е харесало. Това е важното.

Здравей Ели. Благодаря ти за позитивното мнение.

особено в последния стих,в който открих
частица истина за себе си-по-скоро отговори-
поздрави!

Е, Влади, когато става дума за твоето "искам" се предполага, че ти си този, който трябва да знае. Колкото и да е объркано горкото то ;)))))

Най-малко аз. Този, който гледа, рядко вижда добре себе си без огледало. А и дори да има огледало, все пак огледалото ти дава обърнат отразен образ (обърната отразена истина) ;)))))

Е, аз не съм имал претенциите да извеждам общовалидни постулати. но твоята оценка е изключително мила и позитивна и ми доставя страхотно удоволствие :)))

Мълчанието често говори по-силно от думите. Особено когато е облечено в чувства.
Поздрави, Влади :)

През просвета
на прага
светлина.

Седемцветна.

–––––––––––––––

Прривет, papadok ! :)

Добре заварил Лейди :)))

Както винаги ориганален пост. Благодаря.