„Моя обич. Прекрасно мое създание. Най-прекрасното-моята обич.” Дали има на света човешко същество, което с пълна сила да осъзнава, че тя, обичта, е „А-то” и „Я-то” на нашия живот. Че е всичко, което ни е нужно, за да се почувстваме освен сити и здрави- и щастливи. „Моя обич. Прекрасно мое създание. Най-прекрасното-моята обич.” Неразбрана, но потребна ни.
И мъж ли е истинският мъж и мъжагата и мускултуристът и..., ако поне едни развълнувани женски гърди не са въздишали тежко за него. И поне едни красиви женски очи не са отронили сълзица кристална от тъга по него.  А жена ли е истинската жена и красавицата и кокотката, за която поне едни мъжки устни не са шепнали ненаписани стихове. И поне едни мъжки очи не са я гледали с обожание и с блесналия поглед на оглупяло теле. И майка ли е истинската майка, ако в обятията и не се е завряло поне едно изкаляно, но  светнало детско лице.  И дете ли е истинското дете ако, уплашено от малко врабче, не е било вдигнато от силните, грубите, сигурните бащини длани.   Горещо е и среднощ. Сънят бяга от клепачите. Аз от нямане какво да правя-философствам. Но ми е горещо и душно. Отварям вратата на стаята. На малка тераса излизам. Прохладен вятър гали сгорещеното тяло. И аромат на липи пълни гърдите ми. Облягам се на среднощната тишина и гледам. Улиците, уморени от дневната глъч са полегнали притихнали и упоени. А неонови лампи и мастилена здрач ги покриват с покров от канелен сумрак, с призрачни сенки и аромат на липи. Тихо и спокойно е. И самотно. Вдишвам дълбоко и влизам отново в стаята. Липовият мирис е изпълнил въздуха, дробовете ми, мислите ми. И води за ръчичка, като немирно дете, онова малко дяволче-летния неспокоен сън. Заспивам.  А ароматът на липи, намерил пролука през полузатворената врата, продължава да завладява стаята. Сгъстява се, придобива форма. Заприличва на нея. На моята обич. На прекрасно създание. Най-прекрасното-моята обич.... Тя се приближава към мен, ефирна, красива и нежна, навежда се, целува уморени клепачи  и  ми пее приспивна песен. Песен за лято, обич и мечти с аромат на липи.

толкова осезаемо присъства сред думите ти. И много красиво и пълно с обич!
Нека да я има!

Нека. Нека в най-тежките ни моменти да усещаме аромат на липи и обич.

ароматът на липи винаги ми напомня за настъпващото лято в Бургас :) толкова е хубаво!

Точно от там е ароматът който усетих :)))). Прекрасен е. Поздрави.

когато от един малък софийски балкон осезателно усещах прекрасния аромат на разцъфнали липи и една обяснима самота ,но беше толкова отдавна.............

Сутрин в улиците мокри
броди липовата фея.
Вечер на балкон среднощен
чака теб...да оживее.
_________
Това място е омагьосано.Вече съм сигурна,Влади :)

:)))) радвам се, че поне, ако не друго, предизвиквам от време на време някого да напише красив стих. Поздрави.

Дано спомените да са хубави. Благодаря за милия коментар.

звучи като импресия и точно там прозата се разнежва...;)
Добре се справяш, приятелю!

"Облягам се на среднощната тишина и гледам. "

Прищя ми се и аз да се облегна на тишината...

Мога само искрено да се зарадвам на оценката ти. Благодаря ти.

Пожелавам ти винаги да се облягаш на реално човешко същесгво. Нито една мечта не е по-хубава от това. Поздрави и се радвам да те видя и тук.

липови размисли...:)

И тук искрено ти благодаря за много милите постове.

Усеща се настроението ти, мислите.. с аромат на липи и на неувяхваща обич :)

Благодаря ти. Приятно ми е да те срещна из страничките си.