Облегни се на моето рамо.

Така. Така е добре.

Косата ти гъделичка приятно лицето ми. А парфюмът ти-обожавам парфюмът ти.

Изморена си, виждам.

Чакай.

Ще те взема в ръцете си, като малко бебе. Ще те люлея лекичко и ще ти пея.

 Е,...........аз зная само една стара градска, която далеч не става за приспивна песен.

При това фалшиво.

Не се смей де-толкова мога.

 Всъщност звънкият ти смях е толкова приятен. А очите ти. Очите ти заблестяват и сякаш хиляди засмени искрици ме галят.

Смей се моя любов.

Нека очите блестят.

А после увий ръце около врата ми, Господи как обичам това. Положи глава на твоето любимо местенце-колко приятно е.

Полагам те внимателно на леглото и ти, също обичано малко дете се свиваш на топка и погледът ти закачливо ме зове.

Лягам до тебе.

Притискам се.

Косата ти гъделичка приятно лицето ми. А топлината ти-обичам топлината ти.

Колко простичко е.
Колко съвършенно.
Като кръг.

И не питам Господ защо.

Благодаря му.

Днес Ерос е света
и окрилен от властта,
носи се в простора
над богове и хора.
От недостъпния амвон
сякаш на военен полигон
забива в нас стрели
от които не умираш,
..................но боли.
Имаш ли душа, от него си пленен
Но тиранине, кошмарен сън,
имам ли душа-безсмъртен съм.
Празнуват свойта болка богове и хора

Празнувам аз със теб, но ден след ден!

Светът, е един луд, въртящ се калейдоскоп с хиляди малки цветни фигурки.

И ние, две от тях,
летим
и гоним се
блъскаме се
молим се
срещаме се.

Срещнах те.

Ръцете ми грубите-около теб се увиват
устните ти жарките-във мене се впиват
очите ми търсещи-тебе жадуват
мислите ти немите-мене сънуват

Светът, е един красив, въртящ се калейдоскоп с хиляди малки цветни фигурки.
И ние, две от тях,
политаме
и тръпнещи
целуващи
милващи
прегърнати
притиснати
немислещи
дишащи
творим красота

Срещнах те.

ръцете ми-галещи цветя
устните ти-копринена наслада
очите ми-две обичливи безумства
мислите ти-не разумни мисли,
а красиви луди чувства.

две малки цветни фигурки,
творят красота

http://holina.flamber.ru/photos/albums/116...with=1169771295

Този стих си има орисница- моята добра и мъдра приятелка Hristam. Докато аз се триумях, тя му даде име. И както винаги-не бе нужно дори да се замисля, то си бе дошло с  него. За мене бе чест ориснице!

Вървя привечер по сивите улици

Сиво пикселче от сивия свят,

В стаята влизам-няма те.

Сив сумрак  кани ме

за сиви сънища.

 

 

 

Но.......... усещам докосване!

Устни от кадифе.

Целуваш ме.

Целувка от кадифе.

 

И в съня ми  сивото отстъпва панически,

победено от цветове на дъгата.

Прогонено  далече от слънчеви зайчета.

 

Ромон на поточе в ухото шепти:

-Мило, рано е за сън, ела!

 Ела и виж колко цветна,

колко красива е нощта!

 

Там, до прозореца, ме зовеш-

красива вълшебница,

обляна в лунно сребро.

Облягаш се доверчиво назад.

 В сигурните мои обятия.

 

Косата ти нежно гали лицето ми.

Докосвам с пръсти твоето.

Милвам раменете ти.

Притискам се в тебе.

И те обичам.

 

Две устни се сливат с моите.

Целувка от кадифе.

................................................

Вън бисерни капчици дъжд

 отмиват сивият прах.