Лист хартия и молив. Очи затворени. Ръце уверени. Рисувам.
Очите ти.
Засмените.
Нежните.
Понякога страшни.
Винаги красивите.

Косите ти.
Разкошните.
Уханните.
Копринено ласкави.
Винаги прекрасните.

Гърдите ти.
Магически.
Прелестни.
Развълнувани.
Винаги вълнуващи.     Видях. Очи отворени Сърцето мое нарисувано, на лист хартия със молив.

Втора редакция:
Уф, забравих да предупредя-тук, в този постинг да не влизат "сириозни" хора със "сириозни" помисли в главата :)
Само несериозници в зевзечешко настроение :)


Малко предисловие :))))))
Това започна като смс, който ми достави много настроение по време на доста тежкото тотално преброяване на преживни в България, с което беше натоварено НВМС в последните дни. После последва шеговит отговор. А след като се върнах- обработка сега, тук на компа, с помощта на признати мастити поети тип "Заслужил артист на "Блог-БГ"" . И в края на краищата се получи един много весел стих от сорта  "Ако няма рима, удари ма".  Понякога  такива малки гъделчета, пратени в точния момент, далеч от претенциозност, могат да развеселят  човек много повече, отколкото добре обмислени сатири. И да го заредят с настроение.  Ако имате и вие такива смешни римички, които са ви доставили смях, споделете ги- за да не се компрометира нивото на блога ви, пуснете ги тук- моето блогово ниво е  невъобразимо  високо, че от нищо не ме е страх/ то ест-не мое  се срути повече/    ;).


PS
Признавам си, че и аз имам дял в тази класика-май беше в няколко точки и запетаи, ама имам. Не мое да се не наместя и аз- все пак това е чутовно произведение :)))))))) Знам ли в коя световна антология ще го публикуват?

ЧИСТО ОВЧА ИДИЛИЯ
   Сред пастирки и тревички  забавлявахте се всички само ти ли лаборанте млад  с изглед секси и брадат  там, сред палави овчици,  си мечтаеш за девици... даже там, сред аромата,  на тревите и цветята  и насред сено на бали  си представи как ме галиш   -Аз мечтая за девица да ми донесе поне водица оти в тая черна кал овцеброй, или абдал душкам барабошки сал, вместо в балята сено, и във този овчи свят теб да вкуся с аромат на жена и дъхав цвят.

      Ако можех,
най-ярките звезди от нощното небе,
бих вплел в косите ти красиви,
за да осветяват те пътя ми
към ласкавия шепот на ръцете ти.

Ако можех,
на слънцето от най-гальовните лъчи
бих направил диадема
и по пурпурен килим от розови листа
бих те възкачил на слънчевия трон.

Ако можех,
Бих събрал в шепа
искрите от очите ти игриви
и бих наплискал своето лице.
За да заискри.

Ако можех.
Но не мога.
В огледалото видях
на пораснало момче,
състареното лице,
приведените рамене,
уморените ръце.

И само в зениците  свенлива се е спотаила младостта.
А във скутът й,
като на слънчев трон
властва обичта.

http://hristam.blog.bg/izkustvo/2009/11/03/i-tova-ne-mi-se-beshe-sluchvalo.428174

Прочетох този пост и останах изумен, че някой може да си позволи подобна явна кражба, при това, без да даде някакво логично обяснение, или да се извини. По своята същина това е едно от най-неморалните действия. Моето лично мнение е, че трябва колкото се може повече блогъри да пуснат протестен постинг и и в тях да се поиска от модераторите, подобни прояви да бъдат санкционирани, дори и с изгонване от блога. Иначе, оставяйки подобни прояви без последствие, сами ще сме си виновни.