Нале си е мое, харесвам си го :)))))
Друг е въпросът, че не мога да кажа кое повече ми харесва. И дали на друг някой ще хареса.

Звездици 1




Звездици 2



Елица1



Елица2



Хриси 1


Хриси 2

  Цветове, игра на светлината и компютърни програми. С удовлствие си поиграх.
Обичам топлите, слънчеви, ярки цветове на лятото и дъгата. И светлината. Сякаш се шегува с нас. Тъкмо си помислим, че сме видели нещо в "истинската му същност", тъкмо сме запечатали в ума си образ и цветове, тя присмехулно го освети под друг ъгъл и ни накара да се чудим кое е всъщност истинското и кое не? Какво всъщност виждат очите ни и какво остава скрито от тях?  
   Ние така сме устроени. Да търсим истината. Поне за себе си. Несъзнателно.
 Но какво е истината? Това, което виждат очите ни? Или това, което чуват ушите ни? Всъщност "истинската" истина е недостижима за нас. Много сме малки, много ограничено "виждаме", чувстваме и мислим. Пречупваме всичко през собственото си ограничено умозрение, през несъвършенните си сетива. Опитваме се с малката "разделителна способност" на своя мозък да  въведем понятни нам определения. Да въведем ред, удобен за нашето възприятие. Сигурно сме много забавни Богу в наивните си опити. Като малки деца, опитващи се с цялата си сериозност и наивност да имитират делата на възрастните. Мисията невъзможна. Но пък е възможно да се насладя на момента. На красивите, топлите, слънчевите, ярки цветове на лятото и дъгата. Поне, докато мога. И това е единствената истина. Да се възползвам от своето несъвършенство и да видя едно и също нещо по хиляди истински начина.


Без претенции за изкуство, или за оригиналност. Просто така ми харесва. Сериозен довод, нали :)))))))))))

Не човеците слаби,
не жужащи комари,
не мухите досадни
и медузите гадни
подчиняват
морето.

А вятърът милващ,
или бурите зли,
слънцето жарко,
или пък тежки мъгли

не думи големи
на разумните мисли
декларации гръмки
клетви излишни
подчиняват
сърцето

А безсловесните щения
на немите чувства
неосъзнати влечения
с объркано "искам".