-Имал съм те. В сънищата си.
-Не! Имал си ме реално,
Ръцете ти галещи тялото мое рисуваха.
-Имал съм те. В мислите си.
-Не! Имал си ме наяве.
Очите ти жарещи в гърдите мои се впиваха.
-Имал съм те. В мечтите си.
-Не! Имал си ме наистина.
Пръстите ти парещи в косите мои се вплитаха.
-Имал съм те. Искам те.
Болко моя и щастие.
Радост моя и тъга.
-Имал си ме!  Обичаща!
Нежността ти продължава в мен да живее.
А аз - в твойте мечти, мисли и сънища.
Но.......живот! Всеки по своите пътища.
-Имал съм те! Искам те!
Сърцето невежо по неведоми друмища скита.

И не
може да
каже сбогом!