Обрулени от вихрени повеи

 на зла и кална зима,

забравили за нежност,

милост и човешка дума,

очите ни – стоманени игли,

душите –  мънички и зли.

Въздигната направо от калта

изправяме ранената снага,

напук на тежкото олово

в приведените рамена,

И ставаме - отново... и отново.

За да вървим.

Да се спасим.

Вървим.

На пътя ни- цветче красиво

или поглед ласкав, обичлив.

Искра изскача като от огниво -

денят е вече цветен и щастлив.

Едно единствено цветче красиво.

И поглед - ласкав, обичлив.