Морето
красивото.
Ту слънчево
синьото,
ту мрачно
зеленото,
бурното
дивото.
Пясъкът, парещ,
Вятърът, галещ.
Лятото, желанато!
Морето
красивото
бурното,
дивото.
Яхтите скъпи и бели,
Моряците техни- натруфено смели.
Рибари се карат пияни,
гласовете техни- продрани.
Лятото, мечтаното!
Таверни,
таляни.
Бозуки,
рапани.
Изгреви ранни и свежи.
Лодки, узо и мрежи.
Залези-красиви копнежи.
Лятото,
желаното,
мечтаното,
топлото!
Сбъднато с теб!
Пладне е. Странен ден. Сутринта бе тревожно слънчева и задушна. А обедът е начумерен, тъмен и сърдит. Небето се е надвесило ниско над земята. Челото му намусено от тъмни облаци. Веждите му гневно извити от светкавици.
Втренчило е оловен поглед в мене. Аз треперя несъзнателно зад стъклото на очуканата ми ладичка. Правя се, че не го забелязвам. А то със заядлив тон гръмовнотихо шепти: -Кой си ти? А? Кой си ти? Кажи бе, време ти е да си кажеш, време е да се огледаш. Кой си ти? Не му е работа на небето да се занимава с мене. Не е културно, не е редно. Аз съм си аз и защо ми е да се замислям кой съм. Каква ми е ползата. Само нерви. Страхливо гледам някъде в нищото, давайки му пример за културно поведение. Но то продължава да пита нагло. В момент на смелост, или на лудост, знам ли, отварям вратата на старата колица, показвам се почти изцяло и му крещя, надвиквайки хохота злокобен на вятъра: -Какво искаш? Остави ме! Ходи питай другите! Защо точно с мене се заяждаш?Остави ме ти казах! Виж другите. Мене ме остави. Една сърдита светкавица ме кара да се осъзная и бързо се прибирам в колата. Сякаш за назидание небето ме засипва с град като лешник. Грохотът е невероятен. Ладичката охка болезнено а аз се свивам притеснен на седалката. На небето явно му омръзва да ме бомбардира и градът е сменен с барабанен дъжд. Отдъхвам си, облягам се назад и някак в ритъм с ропота на куршумените капки се замислям-кой съм аз по дяволите? И сякаш се виждам някак отстрани. И видяното не ми харесва. Ето, видях се. Аз съм Робът „Дълг”, окован в оковите на Господаря „Ежедневие”. Влечугото „Страх” съм, свито на кълбо в Шубрака „Анонимност”. Аз съм Раната „Болка”, кървяща от ударите на Камата „Самота”. Прашинката „Незначителност” съм, запокитена по прищевките на Вятъра „Живот”. Всичко това съм аз. И още много други неща, с които не бих се гордял, ако ги съзнавах-милостив си Господи! Ето, видях се. И видяното не ми харесва. Доволно ли си сега Небе? Но не забравяй Небе: Аз съм и Соколът „Мисъл”, реещ се в необятните Простори „Въображение”. Детето „Надежда” съм, със запленени от мечтите очи, което не престава да протяга ръце към Звездите „Бъдеще”. Аз съм мечът „Гордост” на Войнът „Пазител” и не влизам в Ножницата „Скопойствие”. Бдя над съня на своите близки. Всичко това пак съм Аз. И още много други неща, с които бих се гордял, ако ги съзнавах-просветли ме Господи!
И още нещо съм Небе.
Аз съм уханна жълта роза,
със сребриста роса по нежни листа, поднесла се на Любима Жена.
Съм Аз!
Импресия
Обичам среднощният град,
с тишината на смълчаните улици
Нощта покрива с було от мрак,
извезано с неонови сенчици.
Писък на чайка,
крясъци на гларуси влюбени.
По тротоара вървим-
духове на космически скитници,
две души, в бури от чувства изгубени.
Песен на релси и влакове от далечната гара.
Витрини покланят се, сънливо усмихнати.
На малка тераса мечтател пуши цигара.
По асфалта вървим, от обич прегърнати.
С погледи милваме, целуваме с думи,
в буря от страсти обгърнати.
През света двама вървим,
Нощта нежно ни гали.
И "обичам те" тихо шептим.
Черното
Защо да сме щастливи
Щом можем черното да облечем.
И цветовете красиви
Със замах да отречем
За какво да спорим,
щом очевадното сме готови да заличим
За какво да говорим,
щом не можем доверчиво да помълчим.
Цветове
Знаеш ли, все още има дръвчета цъфнали
с нежни, гальовни цветове.
Като тебе.
Вдъхвам ароматът им, примесен с ухание
на прясноокосена трева.
Вълшебство е.
Като тебе.
И запазих дълбоко в съзнанието си, красотата
на този миг.
Търся те
няма те
търся те.
Надеждата
празната
болката
нямата
няма те
търся те
няма те.
Тръгвам си.
И учуден съм, но още живея.
Храня се, моля се, работя.
Понякога даже си пея.
Сам.
Драскам се, с хора се карам и споря.
Честичко даже се смея.
За промоционални банани с лакти се боря.
С две думи-живея.
Сам.
И във всяка насрещна жена
търся те.
С надежда напразна една.
Няма те.
Но търся те.
Напук на съветите мъдри.
търся те.
Търся любимите къдри.
Напук на болката няма.
Нищо, че те няма.
Ще продължавам да те търся.
За да живея.
Слънчеви зайчета се оплитат в косите
После немирно близват ушите,
палаво се спускат по рамената красиви
уморени притихват до зърната бодливи
Докосвам те със поглед само -с ръце не смея.
Много са ревниви.
Бродира светлината върху теб дантели нежни.
И си красива.
Толкова красива, че аз не смея да те вдишам даже,
да те погаля,
и да те отпия...
Това е едно слънчево настроение, създадено не и без помощта на вълшебното чувство за поезия на Хрис. От което той стана много хубав. А аз ще се огрея на нейната светлина, като съавтор - тук следва емотиконка с плезене ;))))
Болното подсъзнание на нашето общество изкристализира в предаването "Вип брадър"
Предназнечeно за звезди, които със своята харизма да спечелят пари за благотворителни цели, то се превръща тихомълком в негласна реабилитация на една прослойка, наречена партокрация и представляваща есенцията на едни страшни времена, обрекли нацията ни на морално падение и физическо унищожение. Олицетворяваща най-нехуманният образ на един мракобесен режим. Най-голямото престъпление на който е, че унищожи нормалният човешки морал и го замени с морала на крадците и биячите. И сега в новата версия на шоуто, наред с недоказани, бивши и няколко почти "звезди", които поне са известни, ако това е основание за такова гръмко определение, се е изтъпанчил горделиво и Тодор Славков? Известният наш щангист? Или ненадминатият наш художник? Може би виртуозният наш пианист? Не бе- на Батето синчето бе!!! Звезда! Наша родна звезда. С какво заслужи тази чест? Това ли са нашите звезди? Защо клакьорите в залата не скочиха възмутени от наглостта на НОВА?
И си задавам резонният въпрос-след като тази прослойка и в момента се подиграва с нас, крадейки ни жестоко, след като тя не ни позволи да станем нормална държава, защо ние аплодираме, или дори-защо търпим нейни представители? Защо търпим тях?
Ами отговорът е само един- ние сме те- крадците, разбойниците, насилниците. И ако някой от нас не се е проявил като такъв, то май е най-паче за това, че онези от партокрацията не са му дали шанс! Горко ни! И най-вече, горко на децата ни! Защото нещо, заченато в грях, не е нищо друго, освен грях.
Покана за танц
Аз и една прекрасна дама/ hristam/ , ви каним каним да се присъедините към този "Танц" създаден от нас двамата с безкрайно удоволствие. И за двама ни ще бъде безкрайно приятно да споделите това с нас.
Танц с огъня сърцата жадуват
очите ми жар,
тялото ти пламък.
Обичта е дързък нестинар
и красотата с него танцува.
Косите ти разпилени,
ръцете мои припрени
погледи луди беснеят,
тела в танц ще се слеят.
Обич с красота се целува.
Танцувам с теб, моя нежна,
прекрасна,
красива
и страстна
и дали танцът е миг,
или два -
за обичта
мигът
се равнява
на вечност
а очите ти,
на цяла вселена
и си цялата в мене...
И когато гориш
искам аз да съм твоят пожар.
И когато е тъмно
искам ти да си моята светлина.
И когато си болен
искам аз да съм твоят цяр.
И когато съм сам
искам ти да си моята самота.
Днешният празник се приема доста противоречиво.
Но това не пречи, на нас-красивите мъже
пък и останалите-ощетените от природата. Тези, които не могат да се похвалят с такава чаровна усмивка и принудени да се събличат, за да привлекат Вашето внимание ;)
да го използваме, за да изразим по някакъв начин,
къде удачен,
къде не
своето преклонение
пред Вас, прекрасни наши закрилници
защото без Вас, ние сме кауза пердута. Слепи котета
блъскащи се в тъмнината
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК СКЪПИ ДАМИ
Устни търсещи в нищото се впиват,
Господ забранил е устни да откриват.
Сърцето искащо, за обич зажадняло,
Господ забранява-стига си ламтяло!
Ламти сърцето, блъска, след това замира,
За неспечелената обич сили пак събира
....да тупти.
И за живота си,
за вятъра на вятърните мелници
за Господ, Господи прости
....тупти.
За неспечелената обич,
за живота си.
Думи, думи, думи-празна работа-чукни ги леко и звънят на кухо. Мене питай-специалист съм-авторитетно се изказа стетоскопа, и се зае с професионалните си задължения.
-О и туптиш силно. Тупти си. Кому ли пречиш? Никому! Само...............виж.........мембраните ми, акустиката ми-много фино са настроени, силното туптене може да ги разстрои. Сам разбираш. По-тихо. Все пак много сърца ме чакат, не си само ти. Разбираш, нали?
А сърцето ококори озадачено клапи, почеса се неразбиращо с аортата си и продължи да тупти. Какво да го правиш. Физиология. Глупавото сърце не е създадено да разбира, а да тупти. Не вярваш ли? Питай- ще ти кажат. Но не стетоскопите-физиолозите питай.
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк