Обичта ми
Пареща жарава,
неспокоен сън.
Изгарящо съмнение,
кървава сълза.
Обичта ми
Болка от забрава,
погребален звън.
Мъртвото вълнение,
ревност яростна и зла.
Обичта ми
Лицето ти красиво и добро,
цвят на нежна орхидея.
Топлият ти светъл поглед,
ласкав слънчев лъч.
Аромат на мащерка и дива мента,
Мирис на обичана жена.
И красиви думи изказани
За сладките твои стенания
И лудите мисли мои наказани
Си нужна само ТИ!
На прага на суровата зима
Искам да пея аз песен
Че щастие мъничко има
Обикновено човешко и земно
Че в живота препълен с неволи
Важно е да бъдеш желан и обичан
На пук на хиляди тежки раздели
Обич не латино бурна и страстна
Ни холивудски публична шумна
.......................................................
А тиха, топлочовешка и вкусна
.......................................................
-Още лютеничка ти сложих на филийката, Мило.....................!
Из Тълковен речник от "Теория и практика на лабораторния агностицизъм"
Кажи ми
Бил ли си някога влюбен,
слушал ли си песента на вълните?
Бил ли си щастливо изгубен
в красив лабиринт на мечтите?
Кажи ми
Скитал ли си по пустите улици
пеещ в заспалия град?
Мечтал ли си за скъпи къдрици
топъл в нощния хлад?
Кажи ми
Дарявало ли е сърцето ти влюбено
безброй блестящи звездици?
И завидя ли небето учудено
за тез обикновени косици?
.................................................
и за една, коприненонежна мечта!
Тъжна вечер сменила е навъсения ден. Побеснял от самота, вятърът по пусти пристани вилнее. Дъждовни капки в барабанен ритъм, oтмерват марша на студа. Морето с буря се целува и нехае за града!
Той помръква изтощен!
Хората заключват свойте домове.
Ракия се допива. Привършват се дежурните кавги. Застилат се легла. Мъничко момче в прегръдка мамина заспива.
Градът притихва уморен!
Окъпана в солени пръски, понесена от бурни ветрове, Песен на вълните в мастиления мрак се носи. Прониква в сгради, домове, залива улици, площади. Дар от неопитоменото море.
Градът замлъква укротен!
Спират дребните кавги, мъж целува своята жена, момиче гушва се в прегръдка на момче, татенце завива мъничко дете.
Градът заспива помирен!
Сънувам. А Сънят по лунните пътеки пръска звезден прах и в красиви спомени ме връща. На седефена постеля, с вкус на миди, цаца и мечти, Морето Лятно спи!
Градът сънува приказката с мен!
Лека нощ Море!
Прекрасна си! И те обичам!
Защо ли? Не зная.
Прекрасна си.
Напук на време и неволи.
И обичта ми в очите твои ще искри, дори когато няма да ме има!
Прекрасна си и те обичам!
На света усмивка подари.
Гордо погледни.
Помни,
И като заклинание повтаряй пак и пак:
Прекрасна съм и съм обичана!
едно вълшебно цвете ме омая
с листенцата от нежност изтъкани,
С магия и копнеж по виолетово ухание.
После, обгорил крилата си, надолу в бездната политам.
И за кой ли път, стигнал дъното на свойто унижение, от ужас плача.
Но като Феникс възкръсвам от жарещата болка и нагоре се въздигам.
Нещастна пеперуда, към нова светлинка от пламък полетяла!
-Открих! Вие сте прав!
-Аз винаги съм прав. Бих искал да кажа, че за това съм станал професор и държа писалката с която пиша оценките ви. Но истината е, че винаги съм прав, защото съм професорът с химикалката.
-Не не професоре. Вашата теория, формулата Ви. Верни са. Три месеца си играх да я доразвия.
-Каква теория, каква формула?
-Тази, че нашето съществуване може да се изведе в математическа формула.
-Лелееее! Три месеца загубено време. Вместо да го осмислиш със стойностни неща. Като откриване на разгонени кучки в Университета, пиянски запои, ти с една щуротия се занимаваш. Това не е теория. Статия е. Загубеният Декан заповяда всеки професор да издава N броя статии на година, като поне 10% да съдържат елементи на Ноу Хау. Глупак! Ако откритията не те удряха като гръм, ако можеше да се плануват като яйцата на стокови носачки, то те нямаше да са открития, а статистика. Обичам да се гъбаркам, знаеш. Като онзи конструктор на авиодвигатели, който, знаейки как никой не чете до края дисертации, написал в своята за един иновативен двигател- коляновият вал ще е от дърво. Не само, че защитил дисертацията, ами още го хвалят за сполучливата иновация. Та и аз. Попадна ми една фраза....май от латиносапунка: „Смисълът на нашето съществуване”! Стори ми се натоварена с огромен псевдоинтелектуален потенциал. Облякох я с неразбираема, дори на някои места- несъществуваща научна фразеология и я пратих за печат.
-Но формулата?
- Ааа, тя е от един студенски купон. Много взеха да ми се отварят колегите ти и между петия и шестия джин им написах на салфетка една безсмислена формула и ги накарах да получат резултат. После, не зная как, салфетката попадна на бюрото ми тъкмо като пишех статията. Все по-тежко звучи една теория, ако е подкрепена с формула. Пък тези, които априори трябва да я оценят компетентно, като не смеят да си признаят че Царят е гол, само ми ръкопляскаха. Още получавам поздравления за обстойния анализ, който съм направил.
-Не не професоре, прав сте били! Е, наистина някои основни постулати промених, формулата поправих и доразвих, но получииииих.... ПОЛУЧИХ РЕЗУЛТАТ!
-Да бе, да! И какъв е резултатът?
-Ъъъъъ...!
-Какво запецна?
- Ами малко странен е. Излиза, че ние не трябва да съществуваме! Оххххх, защо ме бодете с пергела? Боли!
-За да разбереш, че съществуваш, макар и глупав......
...................................................................................................................................................... ......................................................................................................................................................
Чургандроксбрам почуства нежното докосване от пипалото на своята любима асистентка. С възрастта интуитивността му бе започнала да намалява и затова отвори очи, за да може да сложи своето пипало върху главата на прекрасната му помощничка.Затова я беше избрал. Не само умна, но и с изключително красиви, нежни и симетрични пипала. И осемте. При това със съвършен овал на главотялото. Затвори отново очи, за да я види по-добре. Рудиментиралият център на емоциите му с времето бе започнал някак да се развива. Може би освободен от контрола на намаляващата мощ на мозъчна дейност. Успяваше да го скрие от Съвета на Техни Святости Мислите. Докога-и той не знаеше. Риск. Но пък си заслужаваше. Толкова удоволствие му доставяха тези нежни докосвания. Така изпълнена с нежност и ласка бе тя в мозъчните видения.
- Ваша Святост Велика Мисъл!
- Не ме титулувай така дете. Знаеш, че съм само Наша Святост Мисъл. Поне още сто години и то, ако Негова Святост Великата Мисъл избере мен за свой заместник.
- За мен Вие.....ти.....винаги ще си бъдеш Ваша Святост Велика Мисъл и най-обичният главоног в дълбините. Нежните мозъчни картини, нахлули в главотялото му, замъглиха всичко друго и накараха пипалата му да се отпуснат в някакво подобие на покой. С усилие на волята успя да си наложи да се върне към обмена на мисли. -Кажи дете, какво е станало?
- Еекспериментите с внушението. Най-ниското шесто интелектуално ниво. Серия 3. Хуманоидните примати с внушена висока емоционалност. Открили са, че са експеримент. Още не го осъзнават. Прекалено е шокиращо за тях противоречието. Още са объркани. Но са извели вярно формулата и са получили резултат, че тяхното съществуване не би трябвало да се случва. Че е невъзможно.
-Това е обезпокоително. Явно се касае за случайна мутация. Не може тези емоционално обременени същества да стигнат до такъв извод. Откривателят лишен ли е от емоции?
- Не, напротив. Той диша емоции, той живее с емоции. -Много неприятно. Виж, карантинирай експерименталната култура. Наблюдавай и записвай в интермозъчната банка всяка негова реакция, всяко негово действие. Надявам се присъщата завист и злоба на околните да игнорират откритието. Най-вероятно техният съвет на Мисли, или както се назоваваха там, да се задави от злост, че някакъв ученик е направил такова откритие. Но.......наблюдавай ги. Успее ли идеята да преодолее емоциите им и почнат ли по-задълбочени проучвания, веднага унищожи културата. Опасно е експеримент да се съмнява и да търси истината за себе си. Да излиза извън контрол.
..............................................................................................................................................................................................................................................................................................................
-Професоре! -Кажи момчето ми?
-Нали Ви докладвах, че в извънредната серия от внушения, там, където бяхме внушили на интелигентни индивиди от нашата фауна хуманоиден начинна мислене, като едновременно с това и подтиснахме центровете на емоции, се е получил пробив.
- Да, при главоногите май беше, нали така? Емоции като при нас. Е и?
- Да, точно тази и само тази проба направи интересни експерименти. Всъщност повтори нашият, но с приемани от тях за нискоинтелигентни емоционални хуманоиди. В техният експеримент, млад хуманоид е стигнал до истината, че е експеримент. Главоногите смятат да унищожат културата.
- Не. Само това не. Казваш, извели са формула? И формулата работи? Веднага извади тази проба от това ниво и я постави на нивото на главоногите. Като отделен експеримент. Внуши на главоногите да забравят за случилото се. Лично ти поеми наблюдението над хуманоидите. Записвай всяка тяхна идея, проверявай всяка тяхна формула. Кой еоткривателя?
-Студент. -Създай му всички условия за творчество. Нека да не го приемат и да не признават заслугите му. Измени обликът му. Нека да е красив, но да не го обича никой, Внуши му човещина и добрина. Както и съзнание за собствената му стойност. Това ще го спре от използването на подлости за пробив. Не зная защо така, но можещите винаги са много наивни. Считат, че моженето им е основателна причина да бъдат признати! Абсолютна глупост. Парадокс. Неможещите го осъзнават, а точно можещите не могат. Виж, застраховай се. Никой да не го харесва, да не му дарява обичта си, милостта си. Осигури му доходи колкото да не умре от глад, както и заядлива съпруга в комплект с тъща разбира се. Въобще, нека да твори. Колкото до Главоногите-наблюдавай развитието само на тази двойка, пробила внушението за неемоционалност и рационализъм. Другите ги остави. Не са интересни. Нищо няма да създадат. Вярвай ми. А и още нещо от изключителна важност! Задай във формулата нашите параметри и провери.......... ЗА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ..........
Гледам, около мене и най-вече над мене, доста хора го умеят.
Властимеющи и имеющи властимеющи.
Ама не казват бе!
Егоисти!
Долуууууу, долу егоистите!
Що не мога да се намърдам и аз сред тях?
Пък тези от долу нека да ми викат "долууууууууууу"!
Не става.
Има си критерии.
И най-важният: трябва да си много, ама много "долен", кога си долу, за да идеш горе!
И горе като идеш, трябва да станеш още по-долен, за да си останеш горе!
Парадокс бе!
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк