-Тя идва! – тази мисъл ме хвърли в поредният пристъп на паника. Хукнах из стаите и огледах безупречната обстановка. Бях се постарал специално за нея. И двете свещи и тъмната бутилка оригинално шампанското, марка „Искра” от съседния винпром. Погледът ми го подмина с пренебрежение и се спря на вратичките на секцийката, където съхранявах успокоителното по рецепта „Гроздана”. Взех шишето с него в ръце и направо отпих два здрави гълтока за кураж. Лютата домашна ракия изгори вътрешностите ми. Но не донесе спокойствие. Хукнах към банята и набърго закусих с поредната порция паста за зъби. За свеж дъх бе, разбираш ли, за свеж дъх. Мразя да мириша на ракия. И мразя да съм трезвен, като ме е страх. Затова и комбинирам. Като по инструкция. Прави едно: два-три гълтока. Прави две: жабуркам се с паста за зъби. А всичко почна като на шега. Правеше ни кафе в магазинчето. Същата онази-задочничката де. После случайно я срещнах в града и седнахме на по бира и раздумка. Хареса ни и я поканих след два дена на приятелска разходка из парка. Пълен провал. Винаги проверявай прогнозата, като каниш някого на открито. Беше адски студ. Тя дойде обвита като пашкул, трепереща, премръзнала. Извини ми се и ме помоли да си тръгваме на момента. Разболявала се нещо. Разбрах я, сварих да спра едно такси и толкова. Умрях от срам. Издънка от секъде. Но вече бе влязла в мислите ми. Беше ме завладяла. Не спирах да си представям тънката и снага, малките примамливи гърдички, дългата красива коса. Срам ме беше да ида даже да си поръчам кафе след злополучната „разходка”. Но ето, една вечер, както си пиех самотната ракийка от пластмасова чашка и с две кисели краставички за мезе, тя се обади............................................................................................
Попита ме мога ли да готвя и се самопокани на вечеря. Какво и стана, така и не разбрах. Явно съм и харесал, знае ли човек. Втори шанс, така да се каже. И последен може би. Затова и толкова се стараех и притеснявах. За готвене, не можех да готвя. Може би само яйца и то бъркани. Цар бях. Ту със саламец, ту с гъбички. Понякога и двете заедно. Просто виртуоз. Но до бърканите яйца. Накарай ме поне на очи да ги направя, очите си да избода, пак бъркани ще станат. Какво да се прави. Това мога, това и не направих. Направо поръчах 3 вида китайска храна, взех ядки и фастъци, некви сладки и, разбира се- шампанскооооо. Не мое. И ние сме гледали романтични вечери по филмите. Век на информация, няма начин. Звънецът! Сякаш ме преряза нещо. Сякаш не се звънеше на вратата, а биеше последният ми час. Защо бе? Нали само позната? Какво ми забърка и на мен с кафето тази фея? Право ли учеше, или бяла магия? Не зная. Зная само, че отворих вратата и зяпнах. Беше като ангел и дявол едновременно. Толкова ефирна и нежна, толкова изкусителна и сексапилна. Тя влезе, придърпа ме и устните и докоснаха моите.Без предисловия, без обяснение.  Китайска храна, шампанско, свещи. Бях ли вземал въобще нещо, или бе само спомен. Забравих всичко. Забравих дълго репетираните ситуации, разигравани всяка вечер във въображението ми. Обвих я с ръцете си, придърпах я силно към мен и обсипах гушката и с нежни, галещи целувки. Тя повдигна с ръце косите си и това ме подлуди. Езикът ми нежно и нетърпеливо докосна ухото и, спусна се по красивата и шия и затърси гърдите и. А те, възбудени и бодящи, сами се предложиха на жадните ми устни. Дори не помня как се озовахме и двамата голи в леглото? От къде се появи тази завивка? Не помня. Помня как започнах да целувам краката и, докато ръцете ми галеха зърната. Как всяко мое докосване я караше да тръпне от удоволствие и как това още повече ме възбуждаше. Устните ми се върнаха на гърдите и и дълго и дълго и дълго езикът ми милваше върховете им, докато ръката ми, насочена от нейната, милваше нежността и. Спуснах се надолу, разтворих краката и и зацелувах вътрешната страна на дългите и, красиви бедра. Удоволствието ми се увеличи от леките стенания, изтръгнати от уста и. Езикът ми палаво бродеше по интимността и, а ръцете ми ревниво галеха цялото и гънещо се тяло. Обърна се по корем и вирнатото и дупе ме побърка с канещия си жест. Влязох в нея, а ръцете ми, мушнати под тялото и, стискаха напрегнатите гърди. Устата ми, забравила за нежност, хапеше врътът и. А тя се извиваше като змия и топлото и стегнато дупе се притискаше още по-силно в мен. Отъркваше се о корема ми, сливаше я с мен. Отдръпна се, обърна ме по гръб и устните и нежно и плътно го обхванаха. Разтърси ме сякаш 220 волтов ток. Не издържах и изригнах. Ако има рай, то в този момент ние бяхме в рая. Стенещи, възбудени, милващи, обичащи. Бяхме едно. Бяхме забрава и страст. После уморени легнахме и нежната и главица доверчиво се гушна върху рамото ми. Никога не съм предполагал, че едно такова дребно нещо, като несъзнателното мърдолене на мъничките и пръстчета на краката, ще ме разнежи толкова. Аз ли бях  този човек? Какво ли не прави обичта. Как ни променя. Дори не е нужно да въздишаме по сълзливи мелодрами и да повтаряме в несвяс „Това е обич, това е то, на”. Обичта е във всеки от нас и е нужно само някой, който  да се разрови в коша на душата ни, да изхвърли дрипите втора употреба а и другите, лъскавите и непотребните бутикови дрешки, за да намери в себе си нея-красивата, човешка обич. Неразумна, скарана с прагматизма, не всякога забележима. Толкова мъничко ни трябва понякога. Едно кафе, една усмивка, една магия.  Или пък блеснали детски очи от подареното „Ледено”. Дори гальовното близване по ръката ни от погаленото улично псе. Леле разфилософствах се. Всъэщност не е нужно да ви обяснявам. Всеки един от нас си има своите обичливи мигове и те, като хиляди вълшебни блещулчици озаряват живота ни и го осмислят. Правят ни хора. ................................................................................................................................................ Събудих се премръзнал. Пред мен, на масата имаше недоизпита пластмасова чаша с ракия и две краставички за мезе. Ни помен от шампанско. Вятърът бе открехнал по някакъв начин балконската врата и от там, със саркастична усмивка ме гледаше тя- ледената, студена самота.

много смело. Мисля, че ракийката с краставички ти е подействала добре.
И умната със задочничките! ;))))

За смелото разбрах-дали ти хареса, не разбрах ;)))))

Освен смело, сложих и две други определения. Чети внимателно, писателю! ;)))

Бе чета, ама си е друго да се погъдълкаш сам ;)

Жалко, че финалът е такъв, но то не се отнася за теб, нали?

Не, не се отнася за мен. Просто разказ продължение на един друг, който бе малко разхвърлян. Дано наистина да ти е харесало. Поздрави