Тъжна вечер  сменила е навъсения ден. Побеснял от самота, вятърът по пусти пристани вилнее.  Дъждовни капки в барабанен ритъм, oтмерват марша на студа. Морето с  буря се целува и нехае  за  града! 

Той помръква изтощен!  

Хората  заключват  свойте  домове.  

Ракия се допива. Привършват се дежурните кавги. Застилат се легла. Мъничко момче в прегръдка мамина заспива.   

Градът притихва уморен! 

Окъпана в солени пръски, понесена от бурни ветрове, Песен на вълните в мастиления мрак се носи. Прониква в сгради, домове, залива улици, площади. Дар от неопитоменото море. 

Градът замлъква укротен! 

Спират дребните кавги, мъж целува своята жена, момиче гушва се в прегръдка на момче, татенце завива мъничко дете. 

Градът заспива помирен!  

Сънувам. А Сънят по лунните пътеки пръска звезден прах и в красиви спомени ме връща. На седефена постеля, с вкус на миди, цаца и мечти, Морето Лятно спи!  

Градът сънува приказката с мен!  

Лека нощ  Море!