Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: papadok Категория: Хоби
Прочетен: 286837 Постинги: 71 Коментари: 577
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5
19.02.2009 14:10 - Кръг

Облегни се на моето рамо.

Така. Така е добре.

Косата ти гъделичка приятно лицето ми. А парфюмът ти-обожавам парфюмът ти.

Изморена си, виждам.

Чакай.

Ще те взема в ръцете си, като малко бебе. Ще те люлея лекичко и ще ти пея.

 Е,...........аз зная само една стара градска, която далеч не става за приспивна песен.

При това фалшиво.

Не се смей де-толкова мога.

 Всъщност звънкият ти смях е толкова приятен. А очите ти. Очите ти заблестяват и сякаш хиляди засмени искрици ме галят.

Смей се моя любов.

Нека очите блестят.

А после увий ръце около врата ми, Господи как обичам това. Положи глава на твоето любимо местенце-колко приятно е.

Полагам те внимателно на леглото и ти, също обичано малко дете се свиваш на топка и погледът ти закачливо ме зове.

Лягам до тебе.

Притискам се.

Косата ти гъделичка приятно лицето ми. А топлината ти-обичам топлината ти.

Колко простичко е.
Колко съвършенно.
Като кръг.

И не питам Господ защо.

Благодаря му.

Категория: Изкуство
Прочетен: 4800 Коментари: 25 Гласове: 2
Последна промяна: 19.02.2009 23:10

Днес Ерос е света
и окрилен от властта,
носи се в простора
над богове и хора.
От недостъпния амвон
сякаш на военен полигон
забива в нас стрели
от които не умираш,
..................но боли.
Имаш ли душа, от него си пленен
Но тиранине, кошмарен сън,
имам ли душа-безсмъртен съм.
Празнуват свойта болка богове и хора

Празнувам аз със теб, но ден след ден!

image

Категория: Изкуство
Прочетен: 2051 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 19.02.2009 15:18
11.02.2009 15:04 - Ние
Светът, е един луд, въртящ се калейдоскоп с хиляди малки цветни фигурки.

И ние, две от тях,
летим
и гоним се
блъскаме се
молим се
срещаме се.

Срещнах те.

Ръцете ми грубите-около теб се увиват
устните ти жарките-във мене се впиват
очите ми търсещи-тебе жадуват
мислите ти немите-мене сънуват

Светът, е един красив, въртящ се калейдоскоп с хиляди малки цветни фигурки.
И ние, две от тях,
политаме
и тръпнещи
целуващи
милващи
прегърнати
притиснати
немислещи
дишащи
творим красота

Срещнах те.

ръцете ми-галещи цветя
устните ти-копринена наслада
очите ми-две обичливи безумства
мислите ти-не разумни мисли,
а красиви луди чувства.

две малки цветни фигурки,
творят красота

http://holina.flamber.ru/photos/albums/116...with=1169771295

Този стих си има орисница- моята добра и мъдра приятелка Hristam. Докато аз се триумях, тя му даде име. И както винаги-не бе нужно дори да се замисля, то си бе дошло с  него. За мене бе чест ориснице!





Категория: Изкуство
Прочетен: 5126 Коментари: 40 Гласове: 0
Последна промяна: 17.04.2009 21:17

Вървя привечер по сивите улици

Сиво пикселче от сивия свят,

В стаята влизам-няма те.

Сив сумрак  кани ме

за сиви сънища.

 

 

 

Но.......... усещам докосване!

Устни от кадифе.

Целуваш ме.

Целувка от кадифе.

 

И в съня ми  сивото отстъпва панически,

победено от цветове на дъгата.

Прогонено  далече от слънчеви зайчета.

 

Ромон на поточе в ухото шепти:

-Мило, рано е за сън, ела!

 Ела и виж колко цветна,

колко красива е нощта!

 

Там, до прозореца, ме зовеш-

красива вълшебница,

обляна в лунно сребро.

Облягаш се доверчиво назад.

 В сигурните мои обятия.

 

Косата ти нежно гали лицето ми.

Докосвам с пръсти твоето.

Милвам раменете ти.

Притискам се в тебе.

И те обичам.

 

Две устни се сливат с моите.

Целувка от кадифе.

................................................

Вън бисерни капчици дъжд

 отмиват сивият прах.

Категория: Изкуство
Прочетен: 2919 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 12.02.2009 08:51

Обичам те-

постави ръката си в моята.

Искам да усетиш.

Покривам душата ти с воал от ласки

и тя, притихнала, погалена и укротена,

се сгушва в скута ми.

Като гальовно коте

в обятията на малко момиче.

 

Заболя ли те? Да, зная че те боли! 
Яростта на моята ревност те изгаря

и ти помръкваш обидена и наранена.

Стискам душата ти в менгеме от страх

и тя, унизена, изплашена и ужасена,

се гърчи в желязната хватка.

Като крехко врабче

в жестоката шепа на обичливо момче.

 

Това съм аз. Мъжът!

Топлина и ярост.

Обич и ревност.

Нежност и страх.

.............................................................

Предвидимо, праволинейно и скучно.

 

А ти! Ти си ЖЕНАТА!

Гордата.

Красивата.

Вечната.

Обичната.

Неопознатата.

 

Ти си моят десети кръг.

 И седмо небе пак си ти.

Тази, която ме кара да дишам.

 И ме оставя без дъх.

Докосвам те леко с пръсти.

Рисувам те с устни.

Косите ти, свилен водопад, ме заливат с вълни

от копринени ласки.

Попивам те жадно с поглед.

Опивам се от твоя.

Потъвам в очите ти.

Оглеждаш се в моите.

 

И сякаш вълшебство, магия непонятна,

кара устата безпир да шепти-

вечно в сърцето ми,

             вечно в сърцето ми......

Категория: Изкуство
Прочетен: 1594 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 14.02.2009 14:27
това е клипче, по първата част на една приказка на Асен Разцветников, с малко..как да кажа, по-аванградна трактовка image

Понеже е възможно да не се отвори линкът в блога, пускам го и като линк към ю туб а в последствие и към вибокс:

http://www.youtube.com/watch?v=0YBA0eemSeY
Категория: Изкуство
Прочетен: 2295 Коментари: 11 Гласове: 0
Последна промяна: 20.01.2009 17:07
21.08.2008 16:01 - Звезда

Здравей звездичке на нежните звуци!!!

 

Всъщност ти не си звезда, нали, нали?!?!

Защото понякога не мога да понасям звездите.

Ей онзи ден например.

Ние си имаме една квартална звезда. Живее на втория етаж, в старата къща на ъгъла на „Фердинандова” и „Ивайло”. Точно срещу „Сияна мебел”, знаеш го, нали? Страхотен имитатор. Не е станал звезда от национален мащаб, просто, защото е много надут и се отнася с презрение към феновете си. Което не е редно, според мене. Защото все пак не си нещо научен работник, или космонавт, иле поне пианист и учител по пиано, а обикновен, макар и много добър, имитатор. Един най-обикновен папагал, нали така?!?

Та, бяхме се събрали онзи ден да го послушаме, а той ни гледа и мълчи. Слушам до мене един млад мъж с бебенце в ръце, обяснява на съпругата си:

-А да знаеш само как имитира аларми на коли и Лили Иванова!!!- и се усмихва, предвкусвайки приятното изживяване.

А нашата звезда седи, мълчи и ни замярга с презрителни погледи. Все пък сме се събрали него да гледаме.Егати и папугая!!!

По едно време мълчанието му му се стори недостатъчно  за да изрази неуважението си към нас, протегна левият си крак и дясното крило, обърна се, навири опашка и се изцвъка върху ни. Бях възмутен. Бях огорчен. Може ли такова отношение към фен-клуба ти, макар и съставен от трите бабки, седнали на дернек  току до магазина, моя милост и младото семейсво+ един отсъстващ-жена ми. Все пак за тебе не важи даже приказката, гарга, ама рошава. Нито си от манекенския елит на птичия свят, като  например синьочелите амазони, нито си какаду, а един обикновен, сив жако.

Но пък е много добър. Онзи ден жена ми минавала и чула подсвиркване, придружено с коцкарско подвикване:

-А сега кво праим, а??? Кво праим??? –гласът бил типичен за дърт, мазен кутурок с течащи от похот лиги. От тея, на кои им викаме гларус в пенсия и де пенсията им отива по мургавите жрици от Комлука.

Тя възмутено се обърнала и за малко един пенсионер с две кисели млека в найлонова торбичка „Метро”,  да отнесе шамара и. Но в последния момент, прекалено спретнатия му, беден и прибран вид на излизащ от партийно събрание даскал от 70-те  , я накарало да се възпре. В този точно момент, от втория етаж се чуло коцкарското подсвиркване, придружено с не особено интелигентната свалка „а сега кво праим”. Там, на терасата, защитен от клетка с катинар на вратичката, се дуел един голям  сив папугай. Че и кофар му сложили даже. Гаче ли някой ще е луд да се прави на супермен, човека-паяк, или някоя друга супер-гадинка.

И за кво- за един,  дето даже не е гарга като гаргите междувпрочем.  

Категория: Изкуство
Прочетен: 1531 Коментари: 4 Гласове: 0
21.08.2008 15:51 - Пръски кал
Пръски кал
от Код апап и Ко

Екологът

Ей, много мразя да гледам, как я замърсяват тази нашта убавата природа беее!
И не мога да ги разбера тези хора-не виждат ли, че икономиката не е оправдание?
Печем си се онзи ден на плажа, наглеждаме децата си и спорим с един мой приятел.
-Икономиката! Няма такова нещо бе, икономиката, та икономиката. Налагала го. Щом, като има пари да строи хотел, ще има пари да си изхвърли и отпадъците! Не е ли тъй? Ай, че се ядосах!
-Тате, татеееее!!!
-Чакай бе  сине, не виждаш ли, че водя важен разговор?
-Тате, тате, ама ти хвърли фаса си на пясъка!
-Голяма работа. То това е фас, дребно нещо и при това органично. Ще се разпадне. Ай не ме занимавай сега. Хвърли му шепа пясък и никой няма да го види. То не е като на улицата!
-Тате, ама ти и на улицата хвърляш фаса си на земята.
-Ама там е друго бе мальчик. Ти не ги разбираш още тези работи. Ами аз за какво плащам такса смет? Нали, за да имат циганите работа и да не ходят да крадат. Не мислиш ли? Тооо, колко му е да го сложиш в кошчето? Ей на- на пет метра и кошче. Човек не мое си паркира колата на тротоара от тях. Ама циганите......... Те какво ще работят, а? Аз за тях го правя, да не мислиш?


Пръски кал
от Код апап и Ко


Барем да можеш да се подписваш

-Учи бе дъще, учи бе чедо! Какво ти пречи? Виж, не искам кой знае колко. Няма да ми ставаш професор я! Че да се чудиш как да свържеш двата края от аванс до заплата! И да искаш заем от чистачката, че да и платиш таксата. Ама поне там една тройка завърти. Какво толкова. Научи се поне да се подписваш, та барем един ветеринарен лекар, като брадчет си да станеш. Че да те турна у ДВСК-то  - държавен контрол по магазините. Ей, не го ли гледаш. Обиколи, обиколи от магазинче на магазинче и хем го черпават, хем за в къщи му завиват. Затуй ти казвам- учи, барем да можеш да се подписваш. Не повече. Един контролен орган да станеш. Барем ветеринар. И не им се налага да мислят, като тъпанджиите по сватбите например. Дето тия там ноти трябва да ги подреждат в главите си, под строй. Щото иначе вместо "Ганкиното", може някой погребален марш да му дръпнат. За ужас на булката, тъщата, къщата и прадядото на младоженеца. И за кодош и веселие на  цялата сватба . Ама сватбарите не плащат- плаща тъщата, яяяяяяяяя. Затуй учи!

Пръски кал
от Код апап и Ко

Музиканти

Ей, бях на една сватба, ама гулема работа е да си музикант, да знаеш!
Беха наели на Гоцата-циганина от мааала групата. Онази, дето свири на курбана, га стригат на пета ферма овсите.
Ма то уважение, то салтанати. Ракии, мезета, от най-най на тяхната маса. Че им и плащат. Ай, на тоя с тъпана да речем, бачка човекът. Бие го там с две пръчки, чак лъснал от пот. Хаби се човекът, измарга са. Ама ония на кларнетите и гайдите- ам чи те сал местят едва-едва пръстите си от дупка на дупка. Че и най-много им плащат. А кажи ми сега бе чоджум, туй редно ли е? Ам те пак разходи имат и поне дупки са мъчат да запушат по инструментите си. Сал дето не им стигат се пръстите, та постоянно ги местят. 
Ама даскалките по пиано? За тях кво ще кажеш? Хем им карат децата направо на место- франко вратата, дето има една дума- ами и им свирят. А те са изпънали на едно столче и дремуцат. Като им омръзне едната песня, карат малките друга да зафащат. И те нали айванчета-уйдисват им. Че им се и плаща за това, че са им посвирили. Ей, що не пробвам и аз да засвиря на нещо си. Може и да стане пък. Тъй де. Не съм пробвал, де да знам, дали нема да стане? И тогава, непременно даскал по музика ша стана. Да си седя аз, те да ми свират „Изкарай Гано говедата”, и накрая да ми кихнат 3 десятки в джеба. Те на туй му викам аз далавера.

Пръски кал
Код апап и Ко

Хубави хора

Ей, гулем кеф е да живееш с честни хора. А то какво беше в старата кооперация? Вълци! Ще те изядат с парцалите. И ха им се падне наивник, ха са се накичили на електромера му, като кърлежи по опашката на овца. Докато се усетиш и броячът станал болид от "Формула 1"- само профучава с бясна скорост и се чудиш, бе тая крушка на хладилника ли, дето свети, като го отвориш, е причината за разорението ти. Ама пробвай да им го върнеш? Таблата им бронирани, бетер банков трезор. И веднага викат полиция. Веднъж, защото си пуснал силно музиката, втори път, защото не нам си що. И накрая, само да пръднеш и ти съставили акт за обгазяване на кооперацията.
Друго си е честни и добродушни, като в новата ми кооперация. Верват си. Абе страшни хора бе- казвам ти!
Още първата седмица бех накачулил по един кабел на секи електромер. В къщи даже крушката във фурната бех включил да свети. Ей тъй-да са чувства изобилието. Дойде енергото и им каза, че някой ги краде. А те-не вярваме!
То и ония от старата беа силни. Хубави хора, не беа некои разбрани. На тертип ме научиха. Чест и благодарско!!!
Но тези!!! Ееееее, тези са де-къде! По-хубави хора са, не са някои разбиращи. Честни хора, добри хора! Как да ги не излъжеш, колко ще ти струва да ги измамиш? Как да ги не обичам?

Пръски кал
Код апап и Ко

Недовършено

Моите съавтори, събрани в кратката думичка „Ко” /за да не засенчвам собствената си величава персона естествено/, са различни хора. Някои неща само съм ги чул и печатам. Други са се случили на самия мен. 
Тези бисерчета от огледалния свят на нашето говорене, мислене и действие не са единствените. Предполагам, че такива „красиви” пръски кал по белия костюм-втора ръка, в който е облечено нашето общество, ще чувам и за в бъдеще. А и винаги ще има някой, който да иска да се включи директно и без да ме пита, в каталога на абсурдните/и май често срещани-което автоматично ги прави НОРМАЛНИ /начини на мислене. Дори без да знае, че съществувам.
Затова  го оставям недовършено и с отворен код/как само софтуерно и модерно се изразявам, нали ;)))/
И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ- ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС НОСИ СВОЯ ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ В ДУШАТА СИ И НЕ Е ЗАСТРАХОВАН ОТ ПОПАДАНЕ В РОЛЯТА НА ПРОТОТИП. 
а на тому, комуто съм додеял-те за успокоение и душевно равновесие:
http://www.vbox7.com/play:1e0d8662
 http://www.vbox7.com/play:b57dd0ef

Пари не ща, за дет ви пращам и релакс, но ако ги пращате- ей ви сметката ми:
1245781245 Хаир-Бенк 
Код апап и папа доК ;)))
Категория: Изкуство
Прочетен: 1934 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 21.08.2008 17:57
29.07.2008 11:14 - Дяволът

Разправял ли съм ти как ме сюрпризира приятно за 02.02. тази година мойта тъща? Да ми е жива и здрава!

Та вика ми тя:

-Пешо, да знаиш къф подарък съм ти купила-ша ма разцелуваш!

Хукнах към прозореца да гледам-да целуваш тъща си си заслужава само, ако ти е купила поне Пежо 607 и нагоре. Но на тротоара долу нищо такова.

-И какво си ми купила? -питам я аз, вече силно подозрителен.

-Вила с четири рога, за обръщане, всеки от тях дебел колкото палеца на крака ти. И при това усилена с геобразен винкел. Да не се чупи, без грешка!- и подскача щастлива нашта около мене, че и чака да я целувам.

-Грешката е че на мен го подаряваш- си казах на ум, ма това на ум ей, смея ли инак! И извърнах очи към тавана, да не ми прочетат болката в тях. Такъв съм си аз, не обичам да товаря семейството си, с моите душевни терзания! Че и няма да разберат философията ми, ами заблудените, ще ме обвинят в мързел.

Га го погледнах и ми настръхна козината. То не бе вила, то не бе рога - че и от профилно желязо. Пък сапа.............кат моя бицепс дебел, ма не толкова мек и нежен. Направо тип мазолотрепач. Че поне с чикийката да бяха го поокастрили, на интелегентен сап-чиновник  да замяза. Пък то- овчарска сопа. Чудо на ковашко-дърводелското изкуство. Да вземеш една позлатена клетка с решетка от титанова сплав, с компютърен шифър и аларма вместо ключалка, че да заборавиш шифъра-да му се радваш тогаз, че да му се не нарадваш.

Даа, ама жената и бабата викат, че това било шедьовър на приложното, а не на елитарното изкуство и поради тая причина трябвало да се прилага, а не да се гледка. И аз какво да правя, въздъхнах великомученически, као Христос преди да го разпнат, нарамих тоя дявол на квадрат/щото е с четири рога, пък обикновените скучни  дяволи са само с два/ и поех към местенцето, да го прилагам.

Да ама той тежи. Пък аз съм нежна душа, лесно се измаргам. И още по средата на пътя КАТАЛЯСАХ. Та го оставих на просеката. Ама тъй, че да го виждат циганите, дето се прибират към маалата. Да го виждат  и да ми завиждат. Остаих го  и са върнах да взема колата. Ще речете- ще го откраднат циганите. Аз съм човечен-ако искат и да си го вземат за ползване-нале и те деца имат.

 

А некой да е казал че циганите крадат желязо и бият жените си, а съм му думнал един, за дет лъже. Аз им оставих желязо цяла седмица да пият на капанчето и сап да управляват не само свойте, но и на цялата маала женско поголовие, пък те през оградата, че през двора на хората минавали. Само и само да заобиколят вилата и винаги 10 крачки между тях и нея да има. Още ми е сърдит комшията, че му отъпкали пипера и пътека с по две ленти в двете посоки направили.

Е, честни хора, кой ти мисли че ще изгубиш и сетната си вяра в тях?

Натоварих колата, тя изпъшка страдалчески, извади от обора всички коне дето и бяха останали в наличност след сапната епидемия, и пое скърцайки към ранчото.

 Пък то горкичкото-мъничко. Аз затуй и го бях купил, да не ми се налага много много да са мора. Три пъти не мож прекатури пущината-не тъщата- за сапа на вилата говоря.

Нема начин- ша та ръчкам,  местенце нещастно, с това чудо. И мен ме изръчкаха от нас. Белким го счупа бърго и бегом при тъщата. За рекламация.

 И започнах, нема как. Блъсках, удрях, с колата му отгоре „случайно” минах, как ли не го борих. Ей не мръдна бе, не се огъна  поне малко. Табаните ме бяха заболели от блъскане.

Аз обичам топлото и сухо време заради ставите, оть много ма болят. И не разбирах онези, дето молебен за дъжд правят. Едва сега се осъзнах. И какво значи туй, че няма по-хубаво време от лошото разбрах!!!

Е, поне докато ти правят такива подаръци!!!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1586 Коментари: 5 Гласове: 0
Последна промяна: 21.08.2008 18:33
27.07.2008 20:29 - Разстояния

Тя изпълни сивата стаичка в евтиното хотелче с мека светлина. Предметите сякаш я отразиха и заискриха с нежното и сияние. Погледна го с топлите си тъмнокафяви очи.
 Не, не го погледна-омагьоса го.
Опиваше се да вплита пръсти в дългата и гъста черна коса, обвиваща я като с воал от свила. Обичаше да усеща копринената и мекота, да заравя лицето си в нея. Отметна я през дясното и рамо, наведе се и близна с език розовото и ушенце. Почувства как тя въздъхна от удоволствие. Целуна открилото се тънко вратле  и леко, само с върха на пръстите си, прокара ръката си по гръбначния и стълб. Почувства тръпките, пробягали по тялото и. Винаги му доставяше неизмеримо удоволствие да я усети. Да почувства как бие сърцето и в ритъма на неговото. Тя се обърна и обви ръце около врата му в любимата си прегръдка. Прокара пръсти по кадифените и устни. Тя целуна ръката му и потърси неговите уста.
Те не се целунаха. Те се сляха. Сякаш време и пространство изгубиха обичайните си измерения. Станаха едно цяло и се понесоха  в безкрая на чувствата си.
Отблъсна я, само за да се наслади на прекрасната гледка, която се разкриваше. 
Обичаше да я гледа.  Можеше да го прави с часове. Особено, когато излезеше из под душа и започваше да суши косата си. Малки бисерчета блестяха по гладката кожа,  водопадът от мокри коси меко се стелеше върху крехките и рамене. Нежните и съвършенни форми завладяваха душата му. Не се сдържаше и винаги се приближаваше и я целуваше. После ръцете му ревниво отместваха нейните и започваха да оправят косата и. 
Вадеше си хляба чрез словото и беше добър. Но, когато тя го попиташе в тези моменти-какво е за него-като скудоумен повтаряше само едни и същи слова-„обич моя”. Колкото и да се опитваше, не можеше да намери с какво да ги замести, как да направи изказа си разнообразен и интересен. В тези минути се сещаше за най-прекрасните стихове за любовта. Завиждаше на авторите им и продължаваше да повтаря пряко волята си-обич моя, обич моя.
Тя се приближи и обви ръцете си около кръста му. Познатата нежност, разпалена от блесналия му поглед я обзе. Зацелува тялото му. Гърдите, ръцете, врата му. Това го подлуди. Наведе се и я вдигна. Тя се сгуши притаена и обласкана в ръцете му. В най-сигурната, в най-нежната прегръдка на света.............
Спомените станаха прекалено силни. Не издържа, скочи от леглото и взе от масата мобилния. Пръстите му трескаво набираха познатата комбинация. Тя сякаш бе чакала. Вдигна веднага и и меденият гласец зазвъня в слушалката:
-Мило, знаеш ли, че те галех в мислите си точно сега. Мило, целувах гърдите ти, ръцете ти, всичко. А после ти ме взе и аз се сгуших притаена и обласкана в ръцете ти! В най-сигурната, в най-нежната прегръдка на света! Мило, липсваш ми! Обич моя, кога се връщаш?

Категория: Изкуство
Прочетен: 1671 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 08.09.2009 20:50

Тази работа го удовлетворяваше напълно. А и парите не бяха за пренебрегване. Баща му задейства паяжината от влиятелни познанства и само след седмица, той беше назначен. Но във фирмата се издигна благодарение на интелигентността си и всеотдайността си. След няколко месеца той вече бе натоварен с отговорности, за които служители с 10-годишен стаж не бяха и помисляли. Стана един от 6-мата контрольори, даващи постоянно сменно дежурство над всички дейности и отчитащи се директно на управителя.

Извън смените имаше страшно много свободно време и го запълни с приятели. А такива имаше много. Мъжете го ценяха заради добротата му и разумните съвети.  А жените-жените го обожаваха. И то не само заради младежката му красота и природната небрежна елегантност. Най-ценното за тях  беше неговият усет за женския чар. Струеше  във всяка негова фраза. И караше, както в неосъзнатата още тийнейджърка, така и в озлобената домакиня, да разцъфне женствеността, превръщайки ги в чаровни  дами.

Неусетно  бе станал душата на компанията. Нямаше спор, в който той да не бе призоваван за арбитър. Нямаше веселба, в която той да не даваше тон. Особено, откак се появи онази нежна студентка  с буйни червени коси и игриви зелени очи. В компанията бяха забелязали-присъства ли тя, той ставаше неотразим. И бяха започнали добродушно да се шегуват.

Тази вечер тайфата пак се бе събрала. Навън беснееше лятна буря. Но те нехаеха и веселбата беше в разгара си. Тъкмо бе пристигнала и червенокосата. Той се развихри. Всяка негова фраза предизвикваше взривове от смя........................................................................

 Токът спря. С него си отиде и нетът. Невярващо погледна първо към черното лице на монитора, после към мястото, където би трябвало да светва на интервали диодът на, уж надеждния UPS. Пипнешком намери свещ и я запали със запалката си. Огледа се. Навсякъде из стаята бяха  разхвърляни дрехи. На масата се търкаляха няколко неотворени консерви и две три поизсъхнали филийки хляб. Едва сега се усети, че не е излизал от цели 3 дена. Три дена бе ставал от компютъра само, за да поспи по няколко часа. Даже се хранеше пред монитора.

Бурята бе отминала със същата скорост, с която  беше дошла.

Не се притесняваше за работата си. Единият от контрольорите беше предвиден да дава извънредни смени именно при такива ситуации. Но изведнъж сякаш му бяха отнели света и го бяха набутали в  килия от самота. Излезе  навън.

За първи път му се стори, че старата къщичка в края на селото,   толкова романтична с рошавата си подивяла градинка при закупуването, изглеждаше някак тъжна.

Разчисти падналите клони пред гаража и изкара „Полото”.  Спусна се по стръмната улица и паркира на центъра. Млади двойки, използвайки закрилата на тъмата, се притискаха здраво, притичвайки към огромния селски парк. Там  потъваха  в някой от многобройните му скрити джобове, оборудвани с пейки, за да се отдадат на споделената си младост. Те плахо се притаяваха всеки път, когато някой селянин преминаваше покрай тях. Него въобще не го забелязваха.

Недоверчиви селски очи и крака  го заобикаляха от разстояние, за да се влеят след това в руслото на познатото си битие. И само зейналата врата  на селското кафене приканващо потропваше о подпиращият я камък. 

Вътре имаше едно слабо момче и няколко, забравили за света картаджии, продължаващи на свещи безконечните си раздавания.

Нисковалчесто гърдато момиче миеше чаши зад бар-плота и поглеждаше жадно към момчето.

-Извинете, случайно да знаете кога ще дойде токът?

Момичето ококори изненадано очи и смотелеви нещо неразбираемо.

Неполучил отговор, той излезе навън. Мокра, позакъсняла в бурята бабичка примамваше три козички със сочни клонкиот престилката си. Една от козите се спря, дръпна с устни смачканият му панталон и като не забеляза  хранителна стойност нито в тях, нито в собственика им, побърза да си вземе полагаемото  от пресните филизи. Само няколко барбонки, изръсени презрително от нея, останаха да му правят компания. Изведнъж се прокле за глупавата идея да се засели тук, в това подивяло място. Заживял отдавна в нета, той бе потърсил тук спокойствие от реалния свят, забравяйки, че самият нет е част от него. Сега стоеше в смачканите си дрехи,   никому ненужен, никому познат-статуя на самотата в едно малко, забравено от бога селце. Обърна се и отново се запъти към кафето. Гърдатото валяче бе затиснало в тъмния ъгъл слабичкия младеж и всячески се мъчеше да го задуши с целувките си. Завидя им. Невзрачно селско момче, покрито от телесата на неугледно момиче. Как им завидя.  За блесналите очи. За неопитните, милващи ръце.

Отправи се отново към бара. Собственика бе сменил сервитьорката и го наблюдаваше с интерес.

-Какво ще желаете господине?

-Не зная. Нещо силно.

-По мой избор?

-Нека да е по Ваш!

-Добре- ей там точно до края на бар-плота е моята маса. Сядай там. Сега идвам. Само да забъркам по едно Челиклеме и да сложа лед в айряна. А, чакай- занеси чашите да се не вращам.

-А какво е това Челиклеме?

-Ракийка с мастика. Се не бой- напива, но глава не боли. И развързва езици. А виждам, че имаш много да ми разказваш. Бе ще се справиме момче, само здраве да е. Питал си за  тока? Е той ще си дойде. После пак ще си иде. Не е важно. Важното е нас да ни има. Другото се оправя. Къде с Челиклеме, къде с ток-не му мисли.

Категория: Изкуство
Прочетен: 2696 Коментари: 10 Гласове: 1
Последна промяна: 08.09.2009 20:50
<<  <  1 2 3 4 5
Търсене

За този блог
Автор: papadok
Категория: Хоби
Прочетен: 286837
Постинги: 71
Коментари: 577
Гласове: 2819
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031