Импресия

 Обичам среднощният град,
с тишината на смълчаните улици
Нощта покрива с було от мрак,
извезано с неонови сенчици.
Писък на чайка,
крясъци на гларуси влюбени.
По тротоара вървим-
духове на космически скитници,
две души, в бури от чувства изгубени.

Песен на релси и влакове от далечната гара.

Витрини покланят се, сънливо усмихнати.

На малка тераса мечтател пуши цигара.

По асфалта вървим, от обич прегърнати.

С погледи милваме, целуваме с думи,
в буря от страсти обгърнати.
През света двама вървим,
Нощта нежно ни гали.
И "обичам те" тихо шептим.
 

 Черното

 Защо да сме щастливи

Щом можем черното да облечем.

И цветовете красиви

Със замах да отречем

За какво да спорим,

щом очевадното сме готови да заличим

За какво да говорим,

щом не можем доверчиво да помълчим.

 Цветове

Знаеш ли, все още има дръвчета цъфнали

 с нежни, гальовни цветове.

 Като тебе.

 Вдъхвам ароматът им, примесен с ухание

 на прясноокосена трева.

Вълшебство е.

Като тебе.

 И запазих дълбоко в съзнанието си, красотата

на този миг.

Запазих тебе.

Автор Христина Мачикян.

Автор Христина Мачикян

Автор Христина мачикян

Автор Христина Мачикян

Болното подсъзнание на нашето общество изкристализира в предаването "Вип брадър"
Предназнечeно за звезди, които със своята харизма да спечелят пари за благотворителни цели, то се превръща  тихомълком в негласна реабилитация на една прослойка, наречена партокрация и представляваща есенцията на едни страшни времена, обрекли нацията ни на морално падение и физическо унищожение. Олицетворяваща най-нехуманният образ на един мракобесен режим. Най-голямото престъпление на който е, че унищожи нормалният човешки морал и го замени с морала на крадците и биячите. И сега в новата версия на шоуто, наред с недоказани, бивши и няколко почти "звезди", които поне са известни, ако това е основание за такова гръмко определение, се е изтъпанчил горделиво и Тодор Славков? Известният наш щангист? Или ненадминатият наш художник? Може би виртуозният наш пианист? Не бе- на Батето синчето бе!!! Звезда! Наша родна звезда. С какво заслужи тази чест? Това ли са нашите звезди? Защо клакьорите в залата не скочиха възмутени от наглостта на НОВА? 
И си задавам резонният въпрос-след като тази прослойка и в момента се подиграва с нас, крадейки ни жестоко, след като тя не ни позволи да станем нормална държава, защо ние аплодираме, или дори-защо търпим нейни представители? Защо търпим тях?
Ами отговорът е само един- ние сме те- крадците, разбойниците, насилниците. И ако някой от нас не се е проявил като такъв, то май е най-паче за това, че онези от партокрацията не са му дали шанс! Горко ни!  И най-вече, горко на децата ни! Защото нещо, заченато в грях, не е нищо друго, освен грях.

Покана за танц
Аз и една прекрасна дама/ hristam/ , ви каним каним да се присъедините към този "Танц" създаден от нас двамата с безкрайно удоволствие. И за двама ни ще бъде безкрайно приятно да споделите това с нас.



Танц с огъня сърцата жадуват
очите ми жар,
тялото ти пламък.
Обичта е дързък нестинар
и красотата с него танцува.

Косите ти разпилени,
ръцете мои припрени
погледи луди беснеят,
тела в танц ще се слеят.
Обич с красота се целува.

Танцувам с теб, моя нежна,
прекрасна,
красива
и страстна

и дали танцът е миг,
или два -
за обичта
мигът
се равнява
на вечност
а очите ти,
на цяла вселена
и си цялата в мене...

И когато гориш
искам аз да съм твоят пожар.

И когато е тъмно
искам ти да си моята светлина.

И когато си болен
искам аз да съм твоят цяр.

И когато съм сам
искам ти да си моята самота.

Устни търсещи в нищото се впиват,

Господ забранил е устни да откриват.

Сърцето искащо, за обич зажадняло,

Господ забранява-стига си ламтяло!

Ламти сърцето, блъска, след това замира,

За неспечелената обич сили пак събира

....да тупти.

И за живота си,

за вятъра на вятърните мелници

за Господ, Господи прости

....тупти.

За неспечелената обич,

за живота си.

Думи, думи, думи-празна работа-чукни ги леко и звънят на кухо. Мене питай-специалист съм-авторитетно се изказа стетоскопа, и се зае с професионалните си задължения.

-О и туптиш силно. Тупти си. Кому ли пречиш? Никому! Само...............виж.........мембраните ми, акустиката ми-много фино са настроени, силното туптене може да ги разстрои. Сам разбираш. По-тихо. Все пак много сърца ме чакат, не си само ти. Разбираш, нали?

А сърцето ококори озадачено клапи, почеса се неразбиращо с аортата си и продължи да тупти. Какво да го правиш. Физиология. Глупавото сърце не е създадено да разбира, а да тупти. Не вярваш ли? Питай- ще ти кажат. Но не стетоскопите-физиолозите питай.